Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Любовният сезон на търтеите
Любовният сезон на търтеите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Любовният сезон на търтеите

Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:

Любовният сезон на търтеите
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 84
Перейти на страницу:

Силвърсмит се появи прага. Този царствен мъж винаги се носи с осанката на посланик, канещ се да връчи акредитивни писма на управляващ монарх, но в момента приликата се задълбочи от факта, че пред окръгленото си шкембенце държеше поднос с няколко телеграми. Поех ги и той отплава навън.

Коко захвърли панталоните. Беше леко разтреперан.

— Как ти влияе присъствието на тоя индивид, Бърти? — запита шепнешком, сякаш говореше в катедрала. — Лично мен ме парализира. Не знам дали си запознат с творчеството на Джоузеф Конрад47, но в „Лорд Джим“ има един герой, за когото казва: „Дори да си император на Изтока и Запада, не би могъл да не усетиш нищожеството си в негово присъствие.“ Те това е Силвърсмит. Преизпълва ме със страхопочтителна плахост. Размазва безсмъртната ми душа и я свежда до размера на сушено грахче. Той е олицетворение на големите професионалисти, които навремето, докато прохождах на сцената, се надпреварваха да ме тъпчат в калта и да ми демонстрират превъзходството си. Хайде де. Отвори ги.

— Телеграмите ли?

— А какво друго?

— Но те са адресирани до Гъси.

— Естествено. Но всъщност са за теб.

— Не можем да сме сигурни.

— Няма начин. Едната вероятно е от Джийвс, който съобщава, че операцията е задействана.

— А другата? Може да е някоя лиготня от Мадлин.

— Хайде, отваряй.

Аз обаче бях непоклатим.

— Не, Коко. Законът на Устър ме възпира. Законът на Устърови е по-суров от закона на Кокови. Един Устър не може да отвори телеграма, адресирана до друг дори ако в момента той е този друг. Ще трябва да ги връчим на Гъси.

— Добре, щом виждаш нещата по този начин. Аз трябва да тръгвам. Отивам да внеса малко слънчева светлина в живота на Куини.

Измете се, а аз седнах и продължих да бъда непоклатим. Беше точно три часът и четирийсет и пет минути.

Не се поклатих до четири без пет.

Особеното в закона на Устър е в това, че ако го подложиш на изпитание с няколко оцъклени насреща ти телеграми, едната от които със сигурност съдържа жизненоважна новина, откриваш след известно време как започваш да се питаш дали в края на краищата е чак такава голяма работа. В мозъка започва да се промъква мисълта не са ли Устърови безподобни магарета да се оставят да бъдат ръководени от подобен закон. Към четири часа видимо омекнах. В четири и десет пръстите определено ме сърбяха.

Точно в четири и петнайсет отворих първата телеграма. Както предсказа Коко, тя беше старателно формулирано съобщение от Джийвс, пуснато от Брамли-на-морето и подписано „Магазините на Боджър“. В него предпазливо се намекваше, че всичко е протекло според предначертания план. Стоката, твърдеше телеграмата, била вече на път и щяла да бъде доставена с редовен транспорт до края на деня. Напълно задоволително.

Драснах клечка кибрит и я превърнах в пепел, защото човек не може да бъде прекалено предпазлив в подобни случаи. Но след като свърших тази работа, взех, че хвърлих едно око на втората телеграма и с тревога установих, че пръстите продължават да ме сърбят. Замислено я повъртях в ръце.

Сещам се какво ще кажете. Ще кажете, че след като съм отворил първата и съм се запознал със съдържанието й, не е имало никаква неотложна нужда да отварям и втората. И ще бъдете напълно прави. Но знаете какъв е животът. Питайте първото срещнато лъвче и то ще потвърди, че веднъж опитало вкуса на кръв, връщане назад няма. Същото е и с отварянето на чужди телеграми. Съвестта ми нашепваше, че тази е адресирана до Гъси и е предназначена само и единствено за очите Гъсеви и аз бях напълно съгласен с нея. Но бях способен да не я отворя точно колкото и вие сте способни да се въздържите да не си вземете още един солен бадем.

Скъсах плика и бузите ми набързо се покриха с розовото було на срама, когато зърнах подписа „Мадлин“.

Но тогава очите ми се спряха на останалата част.

А тя гласеше:

Финк-Нотъл

Девърил Хол

Кингс Девърил, графство Хантс

Писмо получено. Не разбирам защо вместо него не пусна успокоителна телеграма. Убедена криеш злополуката трагично сериозна. Съм трескаво тревожна. Опасявам най-страшното. Пристигам Девърил Хол утре следобед. Любов. Целувки.

Мадлин.

14

Да, това беше бомбата, взривена под носа ми, и внезапно изпитах усещането, че някакъв шегаджия без особено изискан вкус набързо е измъкнал всички кости от краката ми и ги е подменил с долнокачествено желе. Препрочетох телеграмата с надеждата, че очите са ме излъгали и като разбрах, че не са, зарових лице в ръце.

вернуться

47

Джоузеф Конрад (1857–1924) — голям английски писател от полски произход, (истинското му име е Теодор Йозеф Конрад Корженьовски). Научава английски на 21 години. Най-забележителните му романи са „Лорд Джим“ (1900), „Ностромо“ (1904), „Тайният агент“ (1907). — Б.пр.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)