Любовният сезон на търтеите

Ако преорете целия пощенски район на Лондон, отбелязан с W148, и го претърсите с глутница хрътки, пак няма да намерите мъж, по-готов от Бъртрам Устър да пламне от съчувствие към женската скръб. При нормални обстоятелства непременно щях да подсвирна съжалително с уста и да промълвя: „Цъ-цъ, кофти работа.“ Но в момента нямах време да оплаквам съдбата на разстроени прислужнички. Цялото съжаление, с което разполагах, бе канализирано към по-заслужаващата особа на Б. Устър.

— Прочети това — изсъсках аз.

Коко ми хвърли особен поглед.

— Виж ти! — изпръхтя той по начин, известен като саркастичен. — Значи в закона на Устърови се намери пролука? Така и очаквах.

Стори ми се, че се кани да се разпростре по темата и да поупражни чувството си за хумор за моя сметка, но точно тогава започна да шари с очи по документа и съдържанието му го цапардоса в междувеждието.

— Хм! — измрънка той. — Това плаче за бърза намеса.

— Да — потвърдих аз.

— Налага се прилагането на усъвършенствани методи. Ще трябва да пообмислим нещата.

— Обмислям ги часове наред.

— Твоето е евтина имитация и не върши работа. Ще видиш разликата, когато човек като мен посвети на проблема каймака на могъщия си интелект.

— Ако само Джийвс беше тук!

— Даа. Джийвс би свършил добра работа. Жалко, че не е сред нас.

— А още по-жалко е — не можах да се сдържа аз, въпреки че разумният мъж не обича да натяква, — че именно ти забърка цялата каша, като накара Гъси да се пличка из Трафалгарския фонтан.

— Прав си. Съжалявам. И все пак тогава мероприятието ми се стори тъй правилно, тъй неизбежно. Той беше там и фонтанът беше там. Изпитах силното усещане, че ми се открива възможност, която може нивга вече да не се повтори. И макар да съм последният, който ще отрече, че последствията можеха да са и по-благоприятни, със сигурност си струваше парите. Човек, видял Гъси Финк-Нотъл в изискано вечерно облекло в пет часа сутринта да търси тритони из Трафалгарския фонтан, не е изживял живота си напразно. Има какво да разказва на внуци и правнуци. Но щом ще разпределяме вината, защо не се върнем още по-назад във времето? Изворът на бедите е в настояването ти да му дам вечеря. Пълна лудост. Би трябвало да знаеш, че нещо ще се пропука.

— Няма смисъл да говорим за това.

— Няма. Нужни са действия. Крути, решителни действия, достойни за Наполеон. Предполагам, че скоро ще се преобличаш за вечеря?

— И аз така предполагам.

— Колко време след вечерята ще се качиш в стаята си?

— Ще се измъкна при първа възможност.

— Тогава чакай ме там. Сигурно ще дойда с напълно готов план за действие. А сега ще се върна при Куини. Скоро трябва да е на работа и ще иска да понапудри нослето си, за да скрие петната от сълзите. Бедната душица! Бърти, ако знаеш каква кръв капе от сърцето ми заради нея, ще се уплашиш.