Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Носферату изпъшка. Бяха му отнели всичко, на което държеше. Ноздрите му затрептяха. Кръв. Човешка кръв! Мирисът идваше отдясно, откъм течението на реката. Обърна се в тази посока и се запромъква през джунглата като призрак. Въпреки че беше нощ, виждаше съвсем ясно.
Скоро стигна до едно село. Беше заобиколено с гъста ограда от бодливи храсти, единственият вход се охраняваше от въоръжен с копие младеж. Носферату се затича напред, прескочи оградата и в следващия миг се нахвърли върху младия часовой. Зъбите му разкъсаха податливата плът и отдолу бликна топла кръв. Въпреки че артерията продължаваше да бълва фонтани от червена течност, той вдигна глава и се огледа. Към него се приближаваше друг войн, с насочено копие. Носферату скочи, отби удара, метна се на гърба на противника и му разкъса шията. Войникът изкрещя, но звукът стана гъргорещ, когато зъбите на Носферату се впиха в гръкляна му.
От вратите и прозорците на колибите надничаха бледи, изплашени лица. Мъжете го наблюдаваха с изцъклени очи. Жените се спотайваха зад тях, стиснали децата в обятията си.
— Елате де! — прикани ги Носферату, разперил окървавените си ръце. — Елате и ме хванете. — Дори не си даде сметка, че говори на езика на боговете и че те едва ли щяха да го разберат. Жестовете му бяха достатъчно красноречиви.
Никой не отвърна на предизвикателството му. Всички останаха вътре, стиснали оръжия, огласяйки околностите с проклятия и гневни викове.
Възбудата му постепенно се уталожи. Той отстъпи предпазливо назад и потъна в гората. Намери една малка дупка на брега на реката и се свря в нея, като се покри с листа. Остана да лежи там, докато слънцето извървя своя път по небосвода, като се унасяше в неспокоен сън. От време на време се събуждаше, разтреперан и облян в пот. С падането на нощта напусна тясното си леговище и тръгна да търси брод през реката. Когато наближи селото, което бе нападнал предишната нощ, забеляза, че входът се охранява от цял отряд войни, които бяха запалили грамаден огън. Веднага щом заобиколи селото, се натъкна на издълбани от дънери на дървета пироги. Избра една и я избута в тинестата крайбрежна вода. Сграбчи греблото и започна да гребе, премигвайки от стичащата се в очите му пот.
След няколко минути забеляза, че течението е твърде силно и го отнася към морето. Опита се да гребе по-енергично, но ръцете му скоро отмаляха. Боляха го всички мускули, тялото му гореше от вътрешен огън. Уплаши се, че някой от тези, чиято кръв бе пил, е бил болен. Изтри с разтреперани ръце лицето си, мъчейки се да спре потоците от солена пот.
Когато погледна отново, осъзна, че течението ще го надвие. Щеше да се озове в океана далеч преди да се добере до отсрещния бряг. Погледна през рамо и откри, че брегът, от който бе тръгнал, също е останал твърде далеч. Остави греблото на дъното и се сви на кълбо, покосен от нов пристъп на горещи, болезнени конвулсии.
Когато се свести, изпитваше още по-силна болка. Първите лъчи на слънцето озаряваха ръба на пирогата и когато отвори очи, те го заслепиха. Не чуваше никакви звуци от сушата — нито вятър сред листата, нито песни на птици или бълбукане на крайбрежно течение.
Въздухът бързо се стопляше. Носферату знаеше, че няма кой знае какъв избор. Сграбчи единия край на пирогата и го дръпна, преобръщайки лодката върху себе си. Когато изплува отново, издълбаният корпус бе над главата му и го прикриваше от слънцето.
Денят бе много дълъг. На няколко пъти Носферату усещаше, че нещо се отърква в краката му, но се размина само с това. Когато се стъмни, той отново изправи пирогата, покатери се вътре и се отпусна изнурено на пода. Едва след като си пое дъх надигна глава и се огледа. Във всички посоки виждаше само океанска шир. Нямаше никаква представа накъде може да е сушата.
Изтегнат по гръб, Носферату разглеждаше разсеяно звездите, стараейки се да си пести силите. Даде си сметка, че за първи път поглежда към звездите — нещо странно за нощно същество като него. Когато бе малък, често му повтаряха, че от звездите са дошли боговете. По-късно Донхад спомена същото нещо. Възможно ли бе да е истина? Ако тези източници на светлина наистина се намираха на огромни разстояния, нищо чудно да са големи като слънцето.
Носферату прокле както звездите, така и боговете, дошли от тях, когато небето на изток започна да порозовява. Започваше още един тежък ден. Изчака до последния момент, преди да обърне пирогата и да се скрие под нея.