Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Чу някакъв звук и се обърна. Беше стържене, което идваше изпод пясъка. Мъжът пристъпи напред. Отново чу звук, но сякаш бе само шумолене. Либиецът спря и избърса потта от челото си. Имаше нещо в дюната — сигурен бе в това. Той погледна наляво и надясно, но не забеляза никакво движение. Измъкна от пояса си кривия кинжал и зачака. Шумът постепенно се усилваше.
Посъбрал кураж, камиларят направи няколко крачки напред и се озова в подножието на дюната. Тук звукът бе още по-силен. Либиецът завъртя кинжала и заби острието в пясъка — то не срещна никакво съпротивление. Удари отново и отново на различни места. Извади кинжала и завъртя глава.
Никакъв звук.
Пипалата се появиха точно между краката му и го обгърнаха през кръста. Мъжът размаха ръце и изкрещя ужасен. Замахна с кинжала и стовари острието върху гъвкавите пипала, но без никакъв ефект. Писъкът му замлъкна, когато тялото му потъна под пясъците.
Сетне се възцари тишина.
На около петстотин метра източно от дюната две черни очи бяха наблюдавали цялата случка. Човекът почака още няколко минути, без да откъсва поглед от мястото, където бе потънал либиецът, след това се надигна бавно, пропълзя назад, метна се на своята камила и я насочи към Гиза. Слънцето се отразяваше от масивния пръстен, който мъжът носеше на дясната си ръка, и гравираното там отворено око лъщеше. Ръката с пръстена бе положена върху гривата на камилата, но трепереше толкова силно, че мъжът я вдигна, за да не безпокои животното.
Наближаваше полунощ и по заповед на фараон Хуфу на никого не бе позволено да се приближава до платото Гиза. Не беше никак трудно да се изпълни тази заповед, особено след вчерашното страховито „представление“ в небето. Хуфу и Асим стояха на покрива на храма в подножието на пирамидата. Нощното небе бе ясно и безоблачно. Откакто Хуфу бе прибрал Екскалибур в ножницата, сиянието на червената пирамида на върха на Голямата бе помръкнало.
Щом затвореше очи, Хуфу виждаше черния паяк, който се бе спуснал от небето. Нямаше никаква представа каква е ролята му, но не се съмняваше, че е опасен. Съществата, които го бяха създали и го командваха, със сигурност бяха достатъчно могъщи, за да се сражават с боговете.
— Какво чакаме?
— Когато мечът е в ножницата, колесницата на боговете не може да се приближи до червения камък — обясни Асим, който с мъка подбра най-подходящата дума. — Трябва отново да го извадите, господарю.
Хуфу изтегли меча. Почти веднага червената пирамида засия с вътрешна светлина.
— Сега вече достъпът до камъка е открит.
— За кого? — попита Хуфу. — За колесницата на боговете?
— Виж, господарю — Асим посочи на север.
Нещо се приближаваше в небето. Хуфу напрегна очи и изведнъж осъзна, че това е още един летящ паяк. Само че този имаше форма на обърната чиния и беше златист на цвят.
— Колесницата на боговете! — тържествено обяви Асим.
Летящият предмет премина над тях и увисна над върха на пирамидата. Златистото му сияние се усили и се разшири и постепенно обгърна цялата червена пирамида.
Хуфу отстъпи втрещено назад, когато червената пирамида внезапно се отдели от върха на Голямата и последва златистия диск. Двата предмета плавно се отдалечиха на север.
— Къде отиват?
— На сигурно място, господарю мой. Където Стражът ще е отделен от ключа.
— Защо трябва да са разделени?
— Главният страж ще е в по-голяма безопасност, ако ключът не е при него. — Асим уморено потърка зрящото си око. — Мечът някога е принадлежал на самите богове. Чрез него те са управлявали Стража, а той е властвал над царството.
— И сега какво?
— Прати ли войници да претърсят пустинята за останки от черния паяк, господарю?
— Не откриха нито следа от небесното чудовище. Въпреки това им наредих да доведат тук всички, които са се намирали наблизо по това време.
Асим кимна.
— И тяхната съдба утре ще е като на всички останали.
— Каква, по-точно? — попита Хуфу.
— Господарю, утре трябва да разрушим онова, което твоят народ гради упорито в продължение на двайсет години. — Той вдигна ръка. — Облицовката на пирамидата трябва да бъде свалена.
— Защо?
— Тя изпраща сигнали, господарю, но не доведе боговете, както се надявахме, а техните врагове.