Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Тунелът свършваше с каменна стена. Асим свали медальона от шията си и го постави в едва забележима вдлъбнатина в центъра на камъка. Появиха се очертания на врата, сетне стената се плъзна нагоре. Асим пристъпи вътре и даде знак на фараона да го последва. Намираха се в малка крипта, дълга пет-шест метра. В центъра й стърчеше колона от червен кристал — начупената му повърхност хвърляше отблясъци. От върха на кристала се подаваше дръжка на меч. Хуфу пристъпи напред и Асим го последва. През прозрачните стени на кристала се виждаше, че мечът е прибран в ножница с красиви орнаменти. Никога досега фараонът не бе виждал толкова изкусно изработен меч.
— Какво е това? — попита той.
— Нарича се Екскалибур — отвърна Асим. — Трябва да хванеш дръжката, господарю. Да извадиш меча от кристала.
Хуфу протегна ръце и улови дръжката. Изтегли я бавно нагоре и мечът се показа заедно с ножницата.
— А сега оголи острието, господарю.
— Защо? — попита Хуфу.
— Защото, премъдри, той ще отключи червения камък, който поставихме на върха на пирамидата, за да може да действа, както му се повелява.
— А не е ли неразумно? Какво ще стори камъкът?
— Казвам това, което са ме учили, господарю. Много е важно.
Хуфу улови ножницата и изтегли меча. В същия миг по тялото му премина странна тръпка. Той се олюля и когато се озърна, откри, че криптата е озарена от златисто сияние. Хуфу премигна изплашено. Изведнъж по стените започнаха да трептят странни изображения — толкова бързо, че не можеше да ги проследи. Зърна огромен златен палат, пред който пирамидата щеше да е като джудже. Палатът се издигаше на хълма над един великолепен град от бял камък, а в далечината се виждаха три вулкана, и всичко това бе заобиколено от безкраен океан. После се мярна скалиста пустиня, насред която имаше изсъхнало езеро, причудлива страна, където пясъкът бе червен, а хоризонтът бе закрит от исполински планини. Имаше и други картини, но те се появяваха и изчезваха все по-бързо.
Внезапно стените потъмняха, сетне върху тях блеснаха хиляди звезди. Отново празна стена и после гледка от платото горе, но наблюдавано от място, което не можеше да познае. Виждаше Сфинкса и Нил, но от голяма височина. Изведнъж се досети, че върху стените на криптата е изобразена картината, която би могъл да наблюдава от върха на Голямата пирамида. Червената пирамида на върха сега грееше, сякаш озарена от вътрешен огън.
Той отстъпи назад, когато върху стената изникна една червена линия, разшири се и се превърна в човешка фигура, но полупрозрачна. Фигурата заговори на език, който не му бе познат.
— Разбираш ли какво ни казва? — попита фараонът.
— Това е езикът на боговете, господарю. Учил съм го, доколкото познанието за него се е съхранило сред нашето съсловие.
— И какво казва? — нетърпеливо повтори фараонът.
— Надявахме се Голямата пирамида да повика други от боговете — започна да превежда Асим, навел глава, за да чува по-добре. — Такъв беше нашият план, но не се получи. Вместо това дойдоха враговете. — Асим вдигна ръка и посочи нагоре. — Дойдоха от небесата.
Хуфу също погледна към тавана. Над тях се виждаше звездното небе. Беше ясно, без никакви облаци.
— Какви са тези врагове? — попита той, но Асим не го чу.
— Древният враг на боговете — рече той след време. — Убиецът на всичко живо. Врагът, надарен с търпението на… — Асим поклати глава. — Тази дума ми е непозната, означава нещо като търпение на камък, безкрайност. А най-точният превод е множество скакалци — рояк, гъмжило.
Хуфу бе виждал гъсти рояци скакалци да се носят над нивите и да превръщат ясен ден в нощ. Опита се да си представи с какво биха могли да заплашват всемогъщите богове. Видението продължаваше да говори с писклив като на птица глас.
— Червеният камък, наречен Главният страж, ще спре древните врагове — оповести Асим, след като видението млъкна. — Екскалибур контролира силата на Стража. Докато мечът е в ножницата, Главният страж не може да действа. Ти го извади и задейства срещу Древния враг.
— Как ще го надвие този Главен страж? И какъв е този Древен враг?
Асим гледаше нагоре. Той посочи с пръст един участък от изображението на небето по тавана на криптата.
— Този враг, господарю.
Хуфу също вдигна глава и се облещи. Високо в небето се виждаше черна точка, която бързо нарастваше. Постепенно тя придоби резки очертания и при вида й стомахът на Хуфу се сви болезнено. Това беше грамаден летящ черен паяк — единственото, на което му приличаше. Имаше осем крака, стърчащи от овално тяло. И беше наистина огромен, щом сянката му покриваше цялата пирамида.