Зона 51: Легендата

Между лапите на Сфинкса стоеше фараонът Хуфу, под чиято власт египтяните бяха работили в продължение на двайсет години — влачеха гигантски камъни, за да построят Голямата пирамида. Фараонът се просна в нозете на каменна статуя, издигната точно пред каменната гръд на сфинкса. Статуята бе висока почти три метра, със странно променени пропорции — тялото бе твърде късо, а ръцете и краката — прекалено дълги. Ушите се спускаха почти до раменете, а вместо очи бяха поставени два сияещи червени камъка. Върху главата имаше трети камък, който представляваше косата. Още по-странно за непредубедения наблюдател бе, че на всяка от ръцете имаше по шест пръста.

Хуфу бе наследил баща си около двадесетгодишен, а сега вече бе мъж в средата на своето жизнено поприще. Беше управлявал близо три десетилетия, през които Египет живееше в мир със съседите си, а в пределите на страната цареше благоденствие. Но мирът и разцветът бяха дело на боговете, за да могат усилията на народа да се насочат към изграждането на гигантските каменни здания. Материалът за тях се караше от горното поречие на реката с помощта на тръстикови салове. Хиляди хора целогодишно местеха блоковете от лодките до строителната площадка под строгите погледи на жреците, които стриктно следваха спуснатите им свише свещени планове.

Никой не знаеше каква роля изпълнява по-малката, червената пирамида на върха на голямата, но тя също бе част от плановете. Бяха я извадили от една от кухините, свързани с Пътищата на Росту, където можеха да слизат само боговете и жреците.

В лявата си ръка фараонът държеше скиптър, дълъг около трийсет сантиметра и завършващ с лъвска глава. Очите на лъва също бяха изработени от червени камъни, но тези бляскаха свирепо, сякаш озарени от вътрешна светлина. Хуфу бе събуден само преди няколко минути от върховния жрец Асим. Жрецът му бе подал с разтреперани ръце жезъла, сочейки му сияещите очи — нещо, което не бе виждал досега.

Още щом ги съгледа, Хуфу си навлече робата и изтича от двореца право при Сфинкса — така бе поръчал баща му, ако някога очите на жезъла блеснат. Сега лежеше в нозете на Хор, сина на Изида и Озирис, боговете, които бяха основали Египет още в зората на времето, през далечната Първа епоха. Епохата, в която бяха управлявали боговете, сменени след време от Сенките. А сетне на свой ред Сенките бяха предали властта на хората и първият фараон бе поел кормилото на царството — това бе началото на Епохата на фараоните, или Третата епоха.

Асим беше единственият човек наоколо. Той бе върховен жрец на култа към Изида и носеше червена роба. Дясната му ръка бе сгърчена и изсъхнала, срязана през сухожилията още в ранното му детство. На мястото на лявото му око зееше черна кухина, обгорена от нажежения ръжен, с който му бяха извадили окото. Глезените и подбедриците му бяха стегнати с лико, за да може да пристъпва, тъй като също в детска възраст му бяха срязали сухожилията. Освен това жрецът беше кастриран малко преди началото на съзряването.