Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Обезобразяването бе едно от изискванията, за да стане върховен жрец на култа. Хуфу знаеше, че зад тези зловещи деяния се крият съвсем разумни причини. Целта бе да се утежни животът на върховния жрец, което да убие у него желанието за вечно съществувание и жаждата да се сдобие с Граала — за който се говореше, че се намира някъде в подземията на Черния сфинкс. Скиптърът, който Асим бе донесъл на Хуфу, бе ключът към Пътищата на Росту — сложна система от подземни тунели, из които освен боговете, можеха да се движат само последователите на Върховния жрец.
На шията на Асим висеше медальон с изображение на око, издълбано в пирамида, символ на неговата служба. Жрецът бе приклекнал на няколко крачки зад фараона и шепнеше съкровени слова на древния език, но от страх гласът му трепереше.
Фараонът приключи с молитвите, изправи се и погледна към Асим. Жрецът кимна. Хуфу положи скиптъра в една вдлъбнатина на пиедестала под статуята, която имаше същата форма.
Пиедесталът засия и погълна скиптъра. Каменната плоча се отмести встрани и под нея се показа тъмна стълба. Хуфу се поколеба, сетне слезе неохотно в тунела, следван от жреца, който се движеше изненадващо бързо за осакатените си крака. Зад тях каменната плоча се върна на мястото си.
Хуфу продължи навътре в тунела. Стените бяха съвършено гладки, шлифовани с умение или с инструменти, каквито и най-изкусните майстори не притежаваха. Но фараонът нямаше време да се любува на тази прекрасна изработка, тъй като сърцето му заплашваше да изскочи от гърдите. Беше върховен управител на цялата земя по поречието на Нил, на юг до гористите възвишения и на север до Средното море и много страни отвъд тези граници му плащаха данъци, но тук, в подземията на Гиза, той знаеше, че е само един слуга на боговете. Баща му никога не бе слизал тук, нито бащата на неговия баща, нито който и да било друг от рода преди него. Това бе възможност, от която всички се страхуваха, но я очакваха.
Свещенослужителят не бе произнесъл нито дума, откакто бе предал скиптъра на Хуфу, но такъв бе законът в Египет — никой не можеше да разговаря с фараона, преди той да се е обърнал към него.
— Асим.
— Да, господарю?
— Какво ни чака? — Хуфу не посмя да спре и говореше през рамо, докато бързаха надолу по коридора.
— Това са Пътищата на Росту — отвърна Асим с нисък и суров глас. — Били са построени от самите богове през време на Първата епоха, преди управлението на Сенките и на фараоните. Писано е, че тук, долу има шест дуата. Бих казал, господарю, че отиваме към единия от тях.
— Ти бил ли си във всичките?
— Не, господарю. Ходил съм само там, където е повелявал моят дълг.
— А в този, дето отиваме сега?
— В него, господарю, не съм влизал. Говори се, че в един от тези дуати се намира Архиварната — историята на времето, преди началото на нашата писана история. Времето, когато боговете са властвали отвъд хоризонта, далеч преди Първата епоха на Египет. Старото царство на боговете, отвъд Великото море.
Хуфу не се интересуваше от историята и боговете, а само от бъдещето.
— Казано е също така — вметна той, — че в залата на Архиварната се пази Граалът, който дарява вечен живот.
— Така, господарю — кимна Асим.
— Но не мислиш, че отиваме при него?
— Не е изключено, господарю. Завещано е, че ще получим Граала, когато боговете се завърнат, и пак ще се присъединим към тях. Дали пък построяването на Голямата пирамида не е край на дълговечния план, започнал още в началото на Първата епоха? Лично аз не съм виждал нито Архиварната, нито Граала, господарю.
— Може би не си ги търсил достатъчно упорито — подметна Хуфу.
Изграждането на пирамидата наистина бе подвиг, достоен за награда, рече си той. Въпреки чертежите, оставени им от боговете, инженерите неведнъж открито се опасяваха, че няма да могат да се справят. Други преди тях бяха опитвали да построят подобни пирамиди в по-малък мащаб, използвайки познанията на човечеството, и се бяха провалили. Но Хуфу от самото начало знаеше, че ще се справи — както и стана накрая.
Стигнаха едно разклонение. Пътят вдясно бе равен. Другият извиваше наляво и надолу. Хуфу знаеше посоката, бе я научил като малък от баща си. Той свърна уверено наляво. Целият трепереше и изведнъж осъзна, че се страхува. Той, който досега бе карал другите да се гърчат от страх! Но от друга страна, страхът бе и надежда — някъде там, сред тези тунели и подземия, може би щеше да открие не друго, а ключа към вечния живот, златния Граал на боговете, който им бе обещан толкова отдавна. И кой, ако не фараонът, осъществил божествения план, заслужава да бъде възнаграден? Не е ли дошъл денят на избраниците?