Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Гуалкмай изкара „Финбар“ от подземното му скривалище, набра височина и се понесе с максимална скорост право ка юг. Заради високата скорост Донхад не можеше да види какви промени са настъпили из земите, над които се носеха.
— Имам радарен контакт във въздуха — докладва Гуалкмай след известно време и снижи скоростта. Бяха над Средиземно море и Донхад вече можеше да различи очертанията на крайбрежието и устието на Нил.
— Визуален контакт — рече Донхад и посочи една черна точка на предния екран.
Гуалкмай се снижи още и увисна във въздуха на десетина километра от другия кораб.
— Какво, по дяволите, е това? — зачуди се той, сочейки не към разузнавателния кораб, а към гигантската постройка върху платото Гиза под тях. Не беше там при предишното им посещение в Египет.
— Как Стражът ще надвие това чудовище? — прошепна Хуфу, докато наблюдаваше паяка, който кръжеше над пирамидата.
— Като извади меча от ножницата, ти му възвърна силата — обясни Асим. — Гледай мощта на боговете, господарю мой!
На Хуфу му се искаше да го удуши. Не можеше да откъсне поглед от летящото чудовище. Внезапно от върха на червения камък се отдели златиста сфера, прониза небето и се насочи право към паяка. Чудовището отскочи встрани. Хуфу не отделяше очи от него. Междувременно втора сияеща сфера литна нагоре. Яркочервени пламъци изригнаха от черния паяк, който се стрелна нагоре в опит да избяга.
— Довърши го! — прошепна Гуалкмай, който за миг бе застанал на страната на своя отдавнашен враг.
Трета сфера излетя и обгърна целия разузнавателен кораб. Но той продължаваше да се издига и бавно се отдалечаваше на запад. Последва ослепителна експлозия и разузнавателният кораб изчезна.
Гуалкмай погледна към приборите.
— Отломки на запад. Струва ми се, че сред тях видях и спасителна капсула.
— По дяволите! — изруга Донхад.
Златистото сияние в криптата постепенно угасна и Хуфу се свлече изтощен на пода. Нямаше сили дори да проговори, но подскочи, когато видението се обади отново.
— Сега вече сме в безопасност — продължаваше да превежда Асим. — Но… — той млъкна и затвори очи, съсредоточен върху превода. — Тя не е в безопасност.
— Кое не е в безопасност?
— Голямата пирамида. Главният страж. Пирамидата не изпълни предназначението си. Вместо боговете, тя повика врага. А щом враговете дойдоха веднъж, ще се появят и втори път. Това, което ги доведе тук, трябва да бъде разрушено. — Асим млъкна, очаквайки следващата тирада на прозрачното видение. — Вече зная какво трябва да бъде направено — продължи той след време. — Прибери меча обратно в ножницата, господарю.
Хуфу пъхна меча в ножницата.
— Ела, господарю — подкани го Асим. — Чака ни много работа.
Фараонът бе така поразен от събитията, разиграли се пред очите му, че дори не възрази, че жрецът му нарежда какво да прави. Той последва Асим, стиснал прибрания в ножницата меч.
Както Гуалкмай бе забелязал, от разрушения разузнавателен кораб се отдели едно черно ядро, приблизително пет метра в диаметър — металната му повърхност дори не бе надраскана от експлозията. Докато ядрото наближаваше земната повърхност, скоростта му започна да се забавя под въздействието на някакъв вътрешен механизъм, взаимодействащ с електромагнитното поле на Земята. Ала въпреки това падането бе достатъчно бързо от вътрешната му повърхност да се отделя топлина, превръщайки го в сияещо тяло в небето. Макар и позабавило скоростта си, ядрото се удари в една дюна с достатъчно сила, за да се забие дълбоко в пясъка. Когато спря своето движение, капсулата бе на около пет метра под повърхността.
Гуалкмай въздъхна облекчено, когато Донхад се появи иззад дюната, на която се бяха приземили. Той отвори люка и тя влезе, цялата обляна в пот. Сандалите й бяха покрити с пясък.
— Откри ли уаджета? — попита Гуалкмай.
Донхад кимна.
— В същата колиба.
Гуалкмай затвори люка зад нея.
— Удивително е как родът му е просъществувал толкова дълго. — Той вдигна „Финбар“ във въздуха и го насочи към пустинята. — Ще останем ли още малко в района?
— Да — кимна Донхад. — В случай че той се провали.
Около час след катастрофата към дюната се приближи човек на камила. Беше либиец, тръгнал за пазара в Кайро, но бе забелязал още от десетина мили падащата звезда. Воден от любопитство, мъжът остави сина си да наглежда кервана и се отправи към мястото, където бе паднал предметът от небето. Когато наближи дюната, той забеляза, че повърхността й не е гладка, а разровена на мястото на сблъсъка. Либиецът спря камилата в подножието на дюната и скочи от седлото. Лекият ветрец развяваше наметалото му. Той застина и се огледа. Имаше чувството, че го наблюдават, но не виждаше никого наоколо.