Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Асим вървеше по каменния коридор, стиснал в едната си ръка скиптъра, а в другата — Екскалибур. Изведнъж спря, почака една минута, после продължи. На разклонението свърна вдясно, но замръзна на място — пред него стоеше човек.
— Каджи! Знаех, че ще се появиш. Душиш наоколо като плъх.
— По-добре плъх, отколкото роб.
Асим плю презрително в краката му.
— Уаджет. Вие предадохте нашата професия.
Каджи поклати глава.
— Ние сме я предали, така ли? И кого предадохме? „Боговете“, които ни оставиха да се борим сами? Които позволиха да разрушат домовете ни и да избият сънародниците ни? Какво свърши днес? Колцина намериха смъртта си в ръцете ти заради твоите „богове“? Колко още трябва да умрат?
— Ти си Наблюдател — рече Асим. — Нищо не можеш да ми сториш — такива са законите на вашия орден. Махни се от пътя ми.
Каджи стисна зъби.
— Днес изгубих трима братя, шест племенници и двама от тримата си синове. Загинаха на пирамидата.
Асим неволно отстъпи назад.
— Заклел си се само да наблюдаваш.
— Вече не съм Наблюдател. Едничкият ми оцелял син е следващият уаджет. Следващият Наблюдател на Гиза, на Пътищата на Росту.
— Но клетвата остава в сила!
— Нали знаеш, че зад нас стоят Онези, които действат. — Каджи вдигна ръка и разпери пръсти — пръстенът със знака на неговия орден липсваше. — След като отворих вратата към Пътищата, оставих пръстена, за да го намери синът ми.
Това подейства на Асим като пробождане с острие. Жрецът стискаше меча, но не смееше да го извади от ножницата.
— И какво ще спечелиш, ако ме убиеш?
Каджи се разсмя.
— Не си чак толкова важен.
— Тогава защо…
— Екскалибур — рече Каджи. — Той е техен. Той е ключът. Искам го.
— Не можеш да го вземеш! Той принадлежи на боговете.
Каджи огледа осакатеното му тяло.
— Поглеждал ли си се някога? Имаш ли представа какво са направили с теб?
— Такава е цената на моята служба.
— И с каква цел? Какъв е смисълът от тази твоя служба?
— Вечният живот — отвърна Асим. — Правото да пия от Граала.
— Граалът, който ни обещават, откакто свят светува, а още никой не го е получил!
— Все някой ден и това ще стане — рече почти шепнешком Асим. — Ако не с мен, с някои от последователите ми. Но само с тези, които истински вярват.
Каджи отново пристъпи към свещеника. Намираше се в обсега на меча, но Асим не го извади.
— Не ти ли е хрумвало някога, че да пиеш от Граала може да не се окаже чак толкова здравословно?
Асим го погледна втрещен. Имаше вид, сякаш някой току-що му е казал, че небето е червено. Сетне бавно поклати глава.
— Екскалибур — рече Каджи.
Асим се отдръпна.
— Мечът ще бъде прибран на сигурно място.
— Според теб това място сигурно ли е? — Каджи не изчака отговора. — Твоите „богове“ се бият помежду си. И двете страни знаят за Пътищата на Росту. Мечът трябва да бъде скрит някъде другаде — инак днешната трагедия ще се повтори.
— Но Древният враг… — поде Асим.
— Да, Древният враг — кимна Каджи. — Екскалибур трябва да бъде запазен и от него. Видях какво се случи на върха на пирамидата. Но защо смяташ, че само един враг е оцелял?
— Врагът бе унищожен.
— Не можеш да бъдеш сигурен — възрази Каджи. — Гледах как Древният враг проникна в либиеца предния ден в пустинята. Това е много опасен противник. Мечът не бива да остава на това място.
Асим се намръщи.
— Какво знаеш за Древния враг?
Странно изражение пробяга по лицето на Каджи.
— Легендите…
— Откъде знаеше, че трябва да идеш в пустинята? — продължи да настоява Асим. — И защо… — Гласът му секна, защото Каджи се хвърли напред и заби кинжал в гърдите му.
Когато рухна на пода на тунела, Асим вече беше мъртъв. Каджи се наведе, смъкна наметалото на жреца и уви с него мършавото си тяло. Взе Екскалибур и скиптъра и се отправи към повърхността.
Хуфу бе сам на върха на пирамидата. Почти една трета от нейната варовикова облицовка бе свалена. В подножието на гигантската постройка се бяха струпали хора, които отнасяха натрошения камънак, за да го ползват за свои нужди. Щеше да стигне за вдигането на примитивни къщи. Няколко големи каменни блока бяха положени на върха на пирамидата, за да запазят симетрията и да скрият, че доскоро там е имало нещо друго.
Той чу, че стражите подрънкват с оръжията си, и се обърна. Една слаба фигура, загърната в жреческо наметало, се катереше по дървената стълба с очевидно затруднение. Асим се връщаше, стиснал меча в ръка.
— Нали каза, че ще го оставиш под земята? — посрещна го Хуфу. — Размисли ли?