Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Загърнатият се приближаваше мълчаливо. Хуфу зяпна, когато острието на меча блесна във въздуха и се опря в шията му. Усещаше допира на хладния метал.
— Асим, да не си се побъркал?
Мъжът си смъкна качулката. Беше непознат.
— Кой си ти?
— Човек, като теб. Името ми е Каджи.
Хуфу не отделяше очи от неговите.
— Ще ме убиеш ли?
Каджи игнорира въпроса.
— Асим е мъртъв. Аз го убих.
Хуфу погледна през рамо към пирамидата. Непознатият притисна по-силно меча към шията му. За първи път в живота си Хуфу се почувства безпомощен и смъртен и си даде сметка, че не е богоизбран, а просто човек.
— Той те излъга, защото и него бяха излъгали — рече Каджи.
— За какво ме е излъгал? — попита Хуфу, опитвайки се да отдалечи страшния миг на кончината си. Почти нямаше надежда за спасение, стражите сигурно мислеха, че фараонът обсъжда важни въпроси със своя върховен жрец.
— За боговете. Обещанията им са лъжливи. — Каджи неочаквано дръпна меча назад и го прибра в ножницата под наметалото. — Господарю мой… — Той посочи към пирамидата. — Виж как постъпиха с народа ти в името на боговете. Дали няма да е по-добре, ако тези „богове“ престанат да бъдат част от живота ни? Ще те пощадя, ако ми обещаеш да управляваш като човек и да не ставаш пионка на боговете.
Хуфу преглътна изплашено. Последните събития напълно бяха разбили самочувствието му.
— Да… да… обещавам да го направя…
— Не ти вярвам — прекъсна го Каджи. — Но ако те убия, няма да постигна нищо, а и вече нямаш друг избор, освен да управляваш като човек. По-важното е, че посях в душата ти семето на съмнението. Може би това е всичко, което мога да направя. От това семе някой ден ще порасте независимост. Способност да мислим сами за себе си. Толкова пъти са ни лъгали — богове и жреци. Време е да изковем своя истина.
След тези думи Каджи се обърна и тръгна надолу по стълбата. Докато си пробиваше път през множеството, пазачите почтително му съдействаха, разпознали наметалото на върховния жрец. Каджи успешно имитираше странната походка на Асим, но само докато стигна до храма. Там той ускори ход и бързо стигна до брега на Нил, където в малка лодка го очакваше млад мъж с медальона на Наблюдател.
В средата на лодката здраво бе закрепен дървен сандък с дължина около метър. Младежът вдигна капака и Каджи положи вътре меча с ножницата. После извади навит на руло пергамент — доклада му до щаба на Наблюдателите — и го подаде на младия човек. Лодката се плъзна в нощта и пое по дългия си път, за да достави меча и доклада.
Екскалибур изчезна в тъмнината.
11.
1500 г.пр.Хр., Стоунхендж
Нямаше тревожно мигане на светлини, когато Донхад повдигна похлупака на своя цилиндър. Тя погледна таблото и установи, че са изминали още хиляда години — както беше планирано — от предишното им пробуждане. И този път тя стана и се облече по-бързо от Гуалкмай. Той още се надигаше, когато Донхад вече се настани до компютъра.
— Има ли нещо?
— Този път нищо, което да е пробудило вниманието на стражите.
— Е, значи поне Гъмжилото не се е връщало — кимна Гуалкмай. — Мисля, че ще е добре да идем до Авалон. Интересно дали там все още има Наблюдател.
— Надявам се — рече Донхад, докато си слагаше наметалото. — Скоро ще разберем.
Селцето на брега на езерото беше необитаемо от доста време, ако се съдеше по хлътналите покриви на къщите. Нямаше нито една лодка на брега и двамата постояха известно време под дъжда, загледани към островърхия остров. Върхът му бе обгърнат в мъгла, но въпреки това се виждаше, че там е вдигната някаква каменна постройка.
— Бих могъл да скова лодка — рече Гуалкмай.
— Имаме време, но не чак толкова много, че да го пилеем. — Донхад се отдалечи бавно по брега и след известно време Гуалкмай чу гласа й. — Ела насам!
Когато се приближи, тя му посочи една скрита в шубраците лодка.
— Можеш да доплуваш дотам — предложи му Донхад. — И двамата можем.
Гуалкмай съблече бронята и остана само по набедрена препаска. Сетне се приближи към водата, потърквайки замръзналите си ръце, пое дъх и се гмурна. С няколко резки движения достигна лодката, улови се за борда й и се прехвърли вътре. След това загреба енергично обратно с надежда да се стопли.
Когато се върна на отсамния бряг, той слезе, подсуши се и се облече. Донхад го чакаше търпеливо. Щом заяви, че е готов, двамата се качиха в лодката и отплаваха към Авалон. Слязоха на каменистия бряг на острова и поеха по тясната пътека нагоре. Там бе вдигнат малък храм, в средата на който се намираше затвореният с плоча вход към подземието. Вратата на храма бе залостена, Гуалкмай я натисна с рамо, но тя не поддаде. Покривът на постройката обаче отдавна се бе разрушил — той се прехвърли през стената и отключи вратата отвътре.