Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Хуфу отново си спомни за летящия черен паяк и неволно потрепери.
— Ще го направя — заяви той.
Спотаен в тъмните сенки на купчина натрошени камъни, наблюдателят от пустинята бе проследил цялата случка. Той си отбеляза внимателно посоката, в която се бяха отдалечили двата летящи предмета. Въпреки тъмнината извади пергамент и описа вътре всичко с най-големи подробности.
После безшумно се отдалечи към брега на Нил.
Когато се прибра в своята колиба, извади свитъка и провери дали всичко е нанесено правилно. След това нави пергаментовия лист, запечати го с восък и допря до печата пръстена с изображението на окото и пирамидата. Накрая прибра свитъка в един бамбуков калъф, пъхна калъфа под наметалото си, излезе навън и седна на песъчливия бряг да чака изгрева. Беше успял да се изплъзне от войниците на фараона в пустинята по тайни пътища. Беше забелязал сред пленниците и хората от либийския керван, между тях и човека, който бе погълнат в пясъците.
Сега вече можеше да въздъхне облекчено. Беше изпълнил първата част от задачата, която му бе поставила странната жена. Очакваше го нов и изпълнен с още по-интересни събития ден.
На зазоряване жертвите бяха подредени в дълга опашка.
Великият фараон Хуфу, син на цар Шеферу и царица Хетпехерес, владетел на цялото Средно царство, наблюдаваше с безстрастно изражение реката от кръв, която се спускаше надолу по гладката фасада на Голямата пирамида. Седеше на позлатен трон на плоския връх, където доскоро бе разположен Главният страж. Пред него бяха поставени четири жертвени платформи, където се трудеха жреците на Изида.
Асим работеше чевръсто, тъй като го очакваха още няколко хиляди гърла за рязане. Опашката от нещастници с превити рамене се виеше по дървено скеле до самия връх. Асим размахваше Екскалибур, меча на боговете, местеше се от една платформа на друга и посичаше вратовете на обречените. Войниците се грижеха опашката да се движи равномерно. Тук бяха всички работници — дори тези, които само бяха надниквали в пирамидата. След клането единствено Хуфу и Асим щяха да знаят какво се крие вътре.
Щом поредният работник пристъпеше на площадката, двама войници го сграбчваха за ръцете и го притискаха към масата, а един жрец му извиваше главата назад, в очакване към тях да се приближи Асим с Екскалибур. Кръвта, която рукваше от прерязаните шийни артерии, се събираше в един улей, преминаваше през нарочно поставена тръба, и сетне се изливаше върху варовиковото покритие на пирамидата. Три от стените й вече бяха обагрени в кървавочервено и сега потокът бе насочен към четвъртата.
С притъпени от дългогодишен тежък труд умове, заобиколени от въоръжени войници, свикнали да се подчиняват безпрекословно на фараона и боговете, нещастниците търпеливо очакваха отредената им участ. Ако някой от тях се опиташе да избяга, войниците мигом го събаряха, отнасяха го горе и го полагаха на някоя от масите.
Не само работници, инженери и свещеници имаше в редицата, но и пътешественици, уловени предния ден в пустинята. Либиецът, който се бе доближил до пясъчната дюна, също бе тук, окован във вериги заедно със спътниците си от кервана. Когато погледът му попадна върху Екскалибур, покорството му пред неизбежната участ мигом се изпари и той се задърпа назад. Неколцина войници го повлякоха към една от масите, където Асим му преряза гърлото с рязко движение. Ала за негова изненада тялото на либиеца се изви назад и остана изправено, докато от зейналата в гърлото му рана шуртеше кръв. Войниците, които го бяха довлекли, го натиснаха още по-силно, но не можаха да го надвият. С мощен удар либиецът им скърши вратовете. Асим използва този момент и заби острието на меча в корема му.
Нечовешки крясък се изтръгна от устните на либиеца. Позлатеният трон на Хуфу бе само на десетина крачки от тази зловеща сцена. Фараонът извика от ужас, когато от раната на гърдите на либиеца внезапно се показаха няколко сивкаво-черни пипала, които завършваха с по три пръстчета. Тялото продължаваше да се извива назад до неестествен ъгъл, сякаш гръбнакът му се бе превърнал в отпусната струна. Асим замахна с меча и отсече помръдващите пипала. Отрязаната част тупна на земята, сгърчи се и мигом изсъхна, сякаш бе изгорена от силен огън. Останалото се прибра в тялото, което рухна на земята. Едва сега жрецът отстъпи назад, но държеше Екскалибур вдигнат и готов за удар.
— Какво беше това? — попита Хуфу.
Асим прониза още няколко пъти окървавения труп с върха на меча.
— Изгорете трупа — нареди той. — А пепелта разпилейте. — Той се обърна към фараона. — Древният враг, господарю. Дошъл е с птицата, която видяхме вчера.