Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
— Какъв е този враг?
— Това е врагът на боговете и нашият враг.
— Но как е влязъл в човека?
— Нямам представа, господарю. Вчера видението ми каза да го търся по този начин.
— Но как е оцелял? Нали видяхме, че птицата пада в пламъци?
— Това също не зная, господарю, но видението ме предупреди, че може да се появи сред нас. Каза ми да използвам меча, за да го убия.
— Това оръжие наистина е могъщо — замислено поклати глава Хуфу.
— Изковано е, за да служи на абсолютния владетел.
Хуфу кимна, сякаш тази мисъл вече му бе минала през ума. Даваше си сметка, че оръжие с подобна сила крие както необятни възможности, така и страшни опасности.
Асим даде знак на войниците да продължат с прекъснатата работа. Когато и последният работник бе обезглавен, а тялото му — хвърлено от пирамидата и изгорено, и четирите страни на Голямата пирамида бяха облени в кръв. Случката с либиеца не се повтори.
Донхад пресметна, че жертвите на клането върху стените на Голямата пирамида надхвърляха пет хиляди души за по-малко от четири часа. Беше наблюдавала сцената отдалеч с мощен бинокъл и бе видяла всичко. Не за първи път присъстваше на подобни ужасяващи картини, но това не бе притъпило болката й. Тя не откъсна очи от окулярите, когато жрецът приключи и отнесе меча на фараона.
— Какво правят? — попита Гуалкмай, когато войниците започнаха да забиват дървени клинове във варовиковата обвивка на всички места, където имаше цепнатини. Облицовката започна да се рони на големи парчета.
— Разрушават сигнала.
— Сигнала?
— Онова, което привлече тук Гъмжилото — обясни Донхад. — Гладката повърхност, ъгълът, конструкцията — всичко, което отразяваше слънчевата светлина под определен ъгъл.
— А защо въобще е трябвало да построят пирамидата?
— Според уаджета — защото боговете са ги изоставили. — Тя знаеше, че това не е отговор на същината на въпроса му, и затова продължи. — Когато Артад навлезе в системата, първата му работа бе да унищожи предавателя на Марс. Аспасия сигурно е решил да обърне нещата в своя полза, като прати свой сигнал до Аирлианската империя и да стовари цялата вина върху Артад. Идеята как да прати пасивен сигнал му е хрумнала доста отдавна — това е завещаният план. Само че сигналът доведе тук не аирлианците, а Гъмжилото. И сега пирамидата трябва да бъде разрушена.
Тя отново вдигна бинокъла. Тъкмо в този момент фараонът и неговият върховен жрец се спускаха надолу по дървената стълба.
— Господарю, издай заповед никой да не описва събитията от този ден — рече Асим.
— Какво да направя с меча? — попита Хуфу. — Може би трябва да го задържа, в случай че ни нападнат отново?
— Не мечът спря Древния враг, господарю, а Главният страж. Без варовика пирамидата не може да го привлече повторно.
— А защо днес използва меча за да избиеш всичките тези хора? Защо не предпочете ритуалния нож?
— Защото в меча се крие и една друга сила — обясни Асим. — Както сам видя, той е в състояние да убие онова, което се беше спотаило в човешкото тяло — дори ако е безсмъртно.
— Безсмъртно? — повтори Хуфу и се надвеси над него. — Да не би да е пило от Граала?
— Съмнявам се. Въпреки това всички, които са слизали в тунелите, трябва да умрат.
— Не те разбирам.
— Аз също не разбирам много неща, господарю. Правя само каквото ми наредят боговете. Мечът е ключ, който трябва да бъде скрит отново.
— Но защо боговете ни накараха да построим… пирамидата, щом тя доведе тук враговете?
— Боговете се надяваха, че ще повика други богове от небесата. — При повторението на отговора Хуфу почувства отчаяние.
— И сега? — разпери той ръце. — Сега какво ще правя?
— Ти управляваш, господарю.
— А Екскалибур?
— Докато още е в ножницата, аз ще го отнеса долу в един от дуатите, където боговете могат да го открият, ако им потрябва. Ще е нужен и за Главния страж, като се върне.
Хуфу разкопча колана и подаде ножницата на Асим. Жрецът го пое и тръгна към входа на подземията.
— Готов ли е уаджетът? — попита Гуалкмай.
— Предполагам, че е готов — въздъхна Донхад. — Но сигурно му е тежко. Днес изгуби цялото си семейство на стените на пирамидата.
— Е, тогава и ние можем да вървим.
— Ами ако се провали? — поколеба се Донхад.
— Като се провали, ще се провали — отвърна философски Гуалкмай. — Щом никой не събуди аирлианците при такава очевидна заплаха, значи ще спят още дълго. И ние ще постъпим като тях. Тези хора още са далеч от възможността да се разбунтуват. — Той положи ръка на рамото на Донхад. — Не е дошъл моментът.