Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
Грей, който тичал след мене, успял да посече големия боцман, когато той напразно замахнал към мене. Друг пират беше застрелян на самата бойница в момента, когато стрелял вътре, и сега агонизираше, а пистолетът пушеше в ръката му. Сам видях как докторът с един удар се беше справил с третия. От четиримата, които прескочиха оградата, само един беше невредим, но той, като остави сабята си на полесражението, се мъчеше да прехвърли оградата, обезумял от страх.
— Стреляйте! Стреляйте отвътре! — извика докторът. — А вие, момчета, всички веднага в заслона!
Но никой не обърна внимание на думите му, отвътре не последва никакъв изстрел и последният нападател успя да избяга и изчезна с другите в гората. За няколко секунди нищо не остана от нападателите освен петимата убити, четирима отвътре и един извън оградата.
Докторът, Грей и аз се спуснахме с всички сили към закритието. Останалите живи пирати сигурно скоро щяха да се върнат там, където бяха оставили мускетите си, и можеха всеки миг отново да открият огън.
Пушекът се беше вече поразнесъл и с един поглед ние видяхме цената, с която бяхме платили победата. Хънтър лежеше безчувствен до своята бойница; Джойс бе мъртъв, застрелян в главата, а в средата скуайрът придържаше капитана. И двамата бяха бледи.
— Капитанът е ранен — каза мистър Трилони.
— Избягаха ли? — попита мистър Смолет.
— Всички, които успяха — отвърна докторът, но петима от тях никога вече няма да бягат.
— Петима! — извика капитанът. — Това е добре. Петима убити срещу трима наши, значи оставаме четири срещу девет. Сега сме по-добре, отколкото в началото. Тогава бяхме седем срещу деветнадесет или поне мислехме, че са толкова.
Бунтовниците скоро останаха само осем души на брой, защото човекът, когото мистър Трилони застреля на борда на шхуната, умря същата вечер от раната си. Но това, разбира се, узнахме по-късно. Б. а.
Пета част
МОИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ ПО МОРЕ
Двадесет и втора глава
КАК ЗАПОЧНАХА МОИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ ПО МОРЕ
Бунтовниците вече не се върнаха, нито се опитаха да стрелят от гората. „Те си получиха пая за днес“ — казваше капитанът и ние можехме спокойно да превържем ранените и да приготвим обяда. Скуайрът и аз готвехме вън въпреки опасността, за да сме по-далече от охканията на ранените, за които докторът се грижеше.
От осемте, които бяха паднали в боя, само трима все още дишаха — пиратът, който бе ранен при бойницата, Хънтър и капитан Смолет. Положението на първите двама беше безнадеждно: пиратът издъхна, докато докторът го оперираше, а Хънтър въпреки всичките ни усилия не можа да дойде в съзнание. Той живя през целия ден, като дишаше шумно, също като стария пират у нас, след като получи апоплектичен удар. Костите на гръдния му кош бяха счупени от удара, а черепът му — пукнат от падането. През следната нощ, без да издаде нито звук, той издъхна.
Раните на капитана бяха тежки, но не опасни. Нито един важен орган не беше тежко засегнат. Куршумът на Андерсън — защото Джоб беше първият, който го рани — бе счупил ключицата му и засегнал леко белия му дроб, а вторият куршум беше само разкъсал и разместил някои мускули в прасеца му. Докторът беше сигурен, че той ще се възстанови, но казваше, че в течение на няколко седмици не трябва да ходи, да движи ръката си или да говори много.
Случайната рана на пръстите ми беше като ухапване от бълха. Доктор Ливзи ми сложи лейкопласт и приятелски ми издърпа ушите.
Рано следобед скуайрът и докторът седнаха до капитана да се съвещават и след като се наприказваха, докторът си взе шапката и пистолетите, препаса сабя, сложи картата в джоба си и с мускета на рамо прехвърли оградата откъм северната страна и бързо се отдалечи между дърветата.
Грей и аз бяхме седнали в един далечен ъгъл, за да не чуваме разговора на нашите ръководители. Грей извади лулата от устата си и забрави да я сложи отново, така се смая, като видя, че докторът излиза.
— Що за дяволска работа — каза той, — доктор Ливзи да не е полудял?
— Не мисля така — казах аз, — той ще е последният човек от нас, на когото може да се случи подобно нещо.
— Може, приятелю — каза Грей, — но тогава, ако той не е луд, то а з съм луд.
— Предполагам — отвърнах аз, — че докторът си има някакъв план и ако не се лъжа, той сега отива да се срещне с Бен Гън.
Не се лъжех, както по-късно разбрах. Междувременно в крепостта се задушавахме от горещина, а отвън пясъкът беше нажежен от обедното слънце и в главата ми започна да се промъква една мисъл, която съвсем не беше разумна. Аз започнах да завиждам на доктора, че се разхожда в хладната сянка на дърветата, че слуша пойните птици и диша приятната миризма на боровете, докато аз седях и се пържех от горещина с дрехи, залепнали за смолата на трупите, сред кръв и мъртви тела. Обхвана ме чувство на силно отвращение към това място, чувство почти равно по сила на страха ми.