Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
Така изминаха няколко секунди. Внезапно Джойс се прицели и гръмна. Ехото едва бе замряло, когато от всички страни проехтя разкъсан залп, изстрелите следваха един след друг като непрекъсната пукотевица. Няколко куршума се забиха в стените, но нито един не проникна вътре. Когато пушекът се разсея, крепостта и горите наоколо придобиха отново предишния си тих и спокоен вид. Нито едно клонче не се поклащаше, нито пък се мярваше някое лъскаво дуло, за да издаде присъствието на нашите врагове.
— Можа ли да го уцелиш? — попита капитанът.
— Не — отвърна Джойс. — Мисля, че не успях, сър.
— И това не е лошо, да си кажа правото — промърмори капитан Смолет. — Зареди му мускета, Хокинс. Колко смятате, че са били откъм вашата страна, докторе?
— Мога да ви кажа, че бяха точно три изстрела от моята страна — каза доктор Ливзи. — Видях трите блясъка — двата един до друг, а другият по на запад.
— Три! — повтори капитанът. — А колко от вашата страна, мистър Трилони?
Но на този въпрос не можеше така лесно да се отговори. Откъм север, според скуайъра, бяха седем, а според Грей — осем или девет. От изток и запад бе отправен само по един изстрел. Явно, че атаката щеше да се развие от северната страна, а от другите три страни щяха да водят мнима атака, за да отвлекат вниманието ни. Но капитан Смолет не направи никакви размествания. Той твърдеше, че ако нападателите успеят да прехвърлят оградата, те ще превземат неотбраняваните бойници и ще ни избият като плъхове в собствената ни крепост.
Но ние нямахме много време да разсъждаваме. Внезапно със силни викове малка група пирати изскочи от северната страна на гората и се втурна право към оградата на крепостта. В същия миг от гората отново откриха огън и един куршум изсвистя през входа и пръсна на парчета мускета на доктора.
Нападателите се покатериха по оградата като маймуни. Скуайрът и Грей непрекъснато стреляха. Трима пирати паднаха, един отсам оградата, двама отвън. Но от тях единият, изглежда, беше повече уплашен, отколкото ранен, защото веднага скочи на крака и мигом изчезна в гората.
Двама лежаха на земята, един избяга, а четирима успяха да прехвърлят благополучно оградата, докато останалите седем осем души, всеки от които вероятно беше снабден с по няколко мускета, непрекъснато ни обстрелваха. Но тяхната стрелба по крепостта беше безполезна.
Четиримата нападатели се втурнаха с викове право към крепостта, като непрекъснато стреляха. Пиратите, останали в гората, също викаха за насърчение. Ние дадохме няколко изстрела, но в бързината стрелците, изглежда, не улучваха целта. Следния миг четиримата пирати изкачиха хълма и ни нападнаха.
На средната бойница се показа главата на боцмана Джоб Андерсън.
— Бийте ги! Бийте ги! — ревеше той гръмогласно.
В същия миг друг един пират грабна мускета на Хънтър за дулото, което се подаваше от бойницата, изтръгна го от ръцете му и със силен удар просна нещастния човек безчувствен на земята. В това време трети пират, който беше успял да обиколи оградата невредим, се появи внезапно на входа и нападна със сабя доктора.
Сега нашето положение изведнъж се измени. Само миг по рано ние стреляхме от прикритие върху неприкрити врагове, а сега бяхме изложени на техните удари, без да можем да им отвърнем.
— Всички навън, на открито! На нож! — викаше капитанът. Аз грабнах една сабя от купа дърва, но в същото време някой друг също грабна сабя оттам и ме поряза по кокалчетата на пръстите, което почти не усетих. Аз се втурнах през вратата и изскочих вън на светло. Някой тичаше по петите ми, но не знаех кой е. Точно пред мен докторът гонеше пирата, който го нападна, надолу по хълма, и в момента, когато погледнах към него, той изби с удар сабята му и го простря на земята по гръб с разсечено лице.
— Около къщата, момчета! Около къщата! — викаше капитанът и въпреки суматохата долових някаква промяна в гласа му.
Аз се подчиних машинално, обърнах се към изток и с вдигната сабя се втурнах зад ъгъла на къщата. В следния миг се намерих лице с лице с Андерсън. Той изрева и вдигна ножа високо над главата си, който блесна на слънцето. Нямах време дори да се уплаша и тъй като ударът идеше отсреща ми, аз отскочих встрани, но кракът ми се плъзна на мекия пясък и се търкулнах с главата надолу по склона на хълма.
Когато излязох през вратата, другите пирати вече се бяха втурнали към оградата, за да ни довършат. Един от тях с червено нощно кепе и нож в уста се беше покатерил вече на нея и бе прехвърлил единия си крак. Всичко стана толкова бързо, че когато отново скочих на крака, картината бе същата. Пиратът с червеното кепе все още беше на оградата, а главата на друг се подаваше над нея. И все пак в този кратък миг боят бе завършил и победата бе на наша страна.