Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
Всички отдавна бяха станали, закусили и донесли дърва, когато се събудих от някаква тупурдия и глъчка.
— Бяло знаме! — чух някой да казва. И веднага след това вик на изненада:
— Самият Силвър!
Аз веднага скочих, потрих очи и се спуснах към една бойница в стената.
Двадесета глава
СИЛВЪР ПАРЛАМЕНТЬОР
И наистина зад оградата стояха двама души. Единият от тях развяваше бяла кърпа, а до него стоеше спокойно самият Силвър.
Беше ранно утро. Не помня през живота си по-голям студ. Студът ни пронизваше до кости. Небето беше ясно и безоблачно, а върховете на дърветата розовееха от лъчите на изгряващото слънце. Но мястото, дето стояха Силвър и неговият спътник, беше още в сянка и те бяха потънали до колене в гъстата мъгла, допълзяла през нощта откъм блатото. Мразът и мъглата показваха ясно, че островът е влажно, маларично и нездравословно място.
— Всички вътре! — каза капитанът. — Сто на сто кроят някаква измама. Тогава той викна към пирата:
— Кой е там? Стой или ще стрелям!
— Бяло знаме! — извика Силвър.
Капитанът се приближи до вратата, като внимателно се притули да не го удари някой предателски куршум. Той се обърна към нас и нареди:
— Командата на доктора да заеме бойниците. Доктор Ливзи, моля ви, застанете на северната страна, Джим — на източната, а Грей — на западната. Другата команда да зарежда мускетите. Живо, момчета, и внимавайте. После той отново се обърна към бунтовниците.
— А вие какво искате с това бяло знаме? — извика той. Този път не отговори Силвър, а другият пират.
— Капитанът Силвър, сър, иска да дойде и да води преговори — извика той.
— Капитан Силвър? Не го познавам. Кой е той? — извика капитанът. И ние можахме да чуем как той добави тихо: „Значи капитан. Виж ти, повишение.“ Дългия Джон отговори сам:
— Аз съм, сър. Тези бедни момчета ме избраха за капитан след вашето дезертьорство, сър — и той особено натърти думата „дезертьорство“. — Ние сме съгласни да се подчиним без много церемонии, ако се споразумеем с вас. Само че искам да ми дадете честна дума, капитан Смолет, че ще ме пуснете да си отида оттук здрав и читав и че няма да стреляте, преди да изляза от обсега на мускетите ви.
— Слушай какво — каза капитан Смолет, — аз нямам никакво желание да говоря с тебе. Ако ти искаш да говориш с мене, можеш да дойдеш тук, това само ще ти кажа. Не ние, а вие вършите предателства, но знайте, че скъпо ще ви излезе.
— Това е достатъчно, капитане — извика бодро Дългия Джон. — Само една дума от вас ми стига. Аз зная, че сте джентълмен, главата си залагам.
Видяхме как пиратът, който носеше бялото знаме, се опита да задържи Силвър. И никак не бе чудно, след като бе чул надменния отговор на капитана. Но Силвър му се присмя и го тупна по рамото, като че ли с това искаше да каже, че е безсмислено да се страхува. После стигна до оградата, прехвърли патерицата, след нея единия си крак и я прескочи бързо и ловко.
Трябва да призная — тази сцена така ме бе погълнала, че съвсем бях забравил задълженията си като часовой. Аз напуснах поста си на източната бойница и застанах зад капитана, който междувременно беше седнал на прага с подпрени на коленете лакти и държеше в длани главата си, загледан във водата, която клокочеше в стария железен котел. Той тихичко си подсвиркваше песента:
„Елате, момци и девици“.
Изкачването на хълма беше истинско мъчение за Силвър. Стръмнината на склона, дънерите и мекият пясък затрудняваха движението му с патерицата и той беше безпомощен като кораб без вятър. Но Силвър юнашки и мълчаливо превъзмогна препятствията и накрая застана пред капитана, като най-учтиво му отдаде чест. Той беше облечен в най-новите си дрехи: дълъг до колене син мундир с много бронзови копчета, а на главата си носеше килната назад, богато извезана триъгълна шапка.
— Значи дойде, приятелю — каза капитанът, като вдигна глава. — Седни.
— Няма ли да ме пуснете да вляза, капитане? — жално попита Силвър. — Тази сутрин е много студено, сър, за да седя вън на пясъка.
— Е, да, Силвър — каза капитанът, — ако беше честен човек, можеше сега да си седиш в кухнята. Ти сам докара работите до това положение. А сега или си моят корабен готвач, с когото ще се отнеса човешки, или си капитан Силвър — бунтовник и морски разбойник, когото ще пратя по дяволите!
— Добре, добре, капитане — отвърна корабният готвач, сядайки на пясъка, както му бе казано, — само че ще трябва после да ми подадете ръка да стана. В какво хубавичко място сте се наредили! А-а, ето и Джим! Добро ти утро, Джим! Докторе, моите почитания! Виж как сте се събрали, така да се каже, като някое щастливо семейство.