Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
— Ако имаш нещо да казваш, приятелю, казвай! — рече капитанът.
— Прав сте, капитан Смолет — отвърна Силвър. — Работата преди всичко. Я слушайте, тая нощ вие добре ни изиграхте, не отричам, че добре ни изиграхте. Някой тук знае майсторски да върти тоягата. Не отричам, че здравата разтресохте някои от нашите хора, дори не само някои, а всички. Да речем, че и мен разтресохте, та може би затова съм тук, да се споразумея с вас. Но запомнете, капитане, това няма да се случи втори път, гръм да ме порази! Ние ще поставим стража и ще намалим рома. Вие сигурно сте смятали, че всички сме мъртво пияни, но аз ще ви кажа, че лично аз бях трезвен — само че бях уморен като куче. Миг по-рано да се бях събудил, щях да ви хвана на местопрестъплението, главата си залагам! А оня още не бе умрял, когато отидох при него.
— Е и? — каза капитан Смолет съвсем хладнокръвно. Всичко, което Силвър му разказа, беше загадка за него, но той не даде да се разбере това от тона му. Аз започнах да се досещам каква ще да е била работата. Припомних си последните думи на Бен Гън и разбрах, че той е посетил пиратите през нощта, когато са спели мъртво пияни около огъня. Сърцето ми трепна от радост, че сега срещу нас оставаха само четиринадесет противника.
— Вижте какво ни интересува — каза Силвър. — Ние искаме съкровището и рано или късно то ще бъде в наши ръце — това искаме ние. А вие навярно гледате да отървете кожите си — това искате вие. Вие имате някаква карта, тъй ли?
— Може и да е тъй — отвърна капитанът.
— А-а, аз зная, че тя е у вас — отговори Дългия Джон. — И вие нищо не печелите, че ми говорите с недомлъвки, главата си залагам. Та вижте какво — на нас ни трябва тази карта. А самият аз никога не съм ви мислил злото.
— Тия приказки не ми минават, приятелю — прекъсна го капитанът. — На нас ни е известно какви са намеренията ти, но това не ни тревожи, защото, както виждаш, няма да ги изпълниш.
И капитанът го изгледа спокойно, като продължи да пълни лулата си.
— Ако Ейб Грей… — започна Силвър.
— Млъкни! — изрева капитанът. — Грей нищо не ми е разправял, а и аз нищо не съм го питал. Нещо повече — ще ми се да хвърля и теб, и него, и целия този остров във въздуха. Ето какво мисля, приятелю, по този въпрос.
Този гневен изблик, изглежда, подействува като студен душ на Силвър. Той бе започнал да се разпалва, но сега се овладя.
— Така да е — каза той. — Не е моя работа да казвам кое джентълмените трябва да смятат за редно и кое не. Но както виждам, вие се готвите да запушите, капитане, и аз ще си позволя същото.
И той си напълни лулата и запуши. Двамата седяха мълчаливо и пушеха, като ту си разменяха погледи, ту натъпкваха тютюна в лулите си или пък се навеждаха напред да плюнат. Да ги гледа човек беше интересно като на театър.
— Та сега на въпроса — каза най-после Силвър. — Вие трябва да ни дадете картата, за да намерим съкровището, и да спрете да стреляте по нещастните моряци и да им разбивате главите, когато спят. Ако се съгласите, ще ви дадем възможност да избирате: или да дойдете с нас на кораба, след като сме натоварили съкровището, и да ви оставим на някой бряг невредими, за което ще получите гаранция и честната ми дума; или, ако това не ви харесва, понеже някои наши хора имат да уреждат стари сметки с вас, че сте ги тормозили при пътуването насам, ще ви оставим тук на острова. Ще си разделим припасите поравно и аз ви гарантирам, както и при първото условие, че ще съобщя на първия срещнат кораб да дойде да ви вземе. Сега признайте, че ви предлагам добри условия. По-добри никой няма да ви предложи. И аз се надявам — тук той повиши гласа си, — че всички, които са вътре, ще чуят моите думи, защото това, което ви говоря, се отнася до всички.
Капитан Смолет стана от мястото си и тръсна пепелта от лулата в лявата си длан.
— Това ли е всичко? — попита той.
— До последна дума, гръм да ме порази! — отговори Джон. — Откажете ли, вече ще ви говоря с куршуми.
— Много добре — каза капитанът. — А сега ти ме изслушай. Ако дойдете тук един по един, невъоръжени, ще ви окова и ще ви откарам на съд в Англия. Ако не дойдете, аз, Александър Смолет, верен на своето родно знаме, ще ви пратя до един при самия дявол! Вие няма да намерите съкровището. Не можете да управлявате и кораба, защото нито един от вас не е годен за тази работа. Не можете и да се биете с нас, защото ето Грей сам се изтръгна от петима. Вашият кораб е вързан, мистър Силвър, и здравата е затънал, това скоро ще разберете. Аз стоя тук и ти говоря, но това са последните човешки думи, които чуваш от мене, защото кълна се, че ще забия куршум в гърба ти, когато те срещна втори път. А сега марш! Веднага се омитай оттук!