Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
Лицето на Силвър се изкриви от злоба. Очите му изскочиха от орбитите. Той гневно изтърси пепелта от лулата си.
— Подайте ми ръка да стана! — извика той.
— Няма да ти подам — отвърна капитанът.
— Кой ще ми подаде ръка? — изрева Силвър.
Нито един от нас не се помръдна. Като забълва най-грозни ругатни, той запълзя по пясъка, докато стигна подпората на навеса, с помощта на която се изправи на патерицата си. Тогава той плюна в извора.
— На ви! — извика той. — Това е мнението ми за вас. Преди да изтече час, ще стегнем крепостта в железен обръч като някоя ромова бъчва. Смейте се, смейте се, дявол ви взел! След малко ще се смеете на оня свят. Щастлив ще е оня, който не остане жив.
Той изтърси една безобразна ругатня и се спусна бързо по склона, като забиваше патерицата в пясъка. Долу направи няколко несполучливи опита да прескочи оградата, човекът с бялото знаме му помогна и в миг се скриха между дърветата.
Двадесет и първа глава
АТАКАТА
Щом Силвър се скри, капитанът, който го беше наблюдавал внимателно, влезе в крепостта и видя, че никой освен Грей не беше на поста си. И тогава за пръв път го видяхме разгневен.
— По местата си! — изрева той.
След като изпълнихме заповедта му, той каза:
— Грей, ще запиша името ти в корабния дневник. Ти изпълни дълга си като истински моряк. Мистър Трилони, вие ме изненадвате, сър. Докторе, смятах, че сте носили военна униформа. Ако така сте изпълнявали дълга си при Фонтеной, сър, по-добре да бяхте останали да си лежите в койката.
Групата на доктора зае местата си на бойниците, а останалите започнаха да зареждат мускетите. Лицата на всички ни горяха от срам.
Капитанът ни наблюдаваше мълчаливо известно време, после отново заговори:
— Момчета — каза той, — аз здравата наредих Силвър, като нарочно го предизвиках, та както той сам каза, преди да е изтекъл и час, ще бъдем нападнати. Те ни превишават по брой, както ви е известно, но ние се бием от защитено място, а преди минута мислех и че сме дисциплинирани. Не се съмнявам, че ще ги бием, ако вие сте твърдо решени на това.
Тогава той обходи крепостта и сам каза, че всичко е в ред. На двете къси стени на крепостта — към изток и запад — имаше само по една бойница; на южната страна, откъм навеса, имаше две, а на северната — пет. Имахме точно двадесет мускета за седмината. Дървета бяха струпани на четири купчини — нещо като маси, по една към средата на всяка стена, върху които наредихме бойните припаси и по четири заредени мускети, за да бъдат подръка на защитниците. В средата бяха наредени ножовете.
— Изгасете огъня — каза капитанът. — Вече не е студено и в очите ни не бива да влиза пушек.
Мистър Трилони сам изнесе желязната кошница с горещите въглени, които загаси в пясъка.
— Хокинс не е закусвал. Хокинс, вземи си закуската и я яж на поста си — продължи капитан Смолет. — По-бързо, момчето ми, не бива да останеш гладен. Хънтър, раздай на всеки по чашка бренди.
Докато се извършваше всичко това, капитанът обмисли докрай плана за отбраната.
— Докторе, вие ще стоите до вратата — каза той. — Само внимавайте и не се показвайте. Не излизайте под навеса, а стреляйте отвътре. Хънтър, дръжте източната страна. А вие, Джойс, застанете на западната страна. Мистър Трилони, вие сте най-добрият стрелец затова заедно с Грей ще отбранявате дългата северна страна с петте бойника, защото оттам ще дойде опасността. Ако успеят да се доберат до тази стена и започнат да стрелят върху нас през собствените ни бойници, ще загубим играта. Хокинс, тъй като нито ти, нито аз умеем да стреляме, ще зареждаме мускетите и ще помагаме, където трябва.
Както капитанът каза, студът бе преминал. Щом слънцето се издигна над горския пояс около крепостта, то започна силно да припича откритата част на хълма и в миг разпръсна мъглата. Пясъкът бързо се нажежи, смолата в трупите започна да се топи. Ние хвърлихме всички жакети и палта, разкопчахме и ризите си и навихме ръкави. В треска от горещина и напрежение всеки застана на своя пост.
Измина час.
— Дявол ги взел — каза капитанът. — Отегчително като затишие в морето. Грей, я засвири нещо, за попътен вятър.
Точно в този миг разбрахме, че атаката е предстояща.
— Моля ви, сър — каза Джойс, — ако видя някого, трябва ли да стрелям?
— Нали така ти казах! — извика капитанът.
— Благодаря ви, сър — отвърна Джойс пак така спокойно и учтиво. Известно време не се чуваше нищо, но въпросът на Джойс ни държеше нащрек, ние напрягахме слух и зрение, стрелците стискаха мускетите си, готови за стрелба, а капитанът стоеше в средата на крепостта със стиснати устни и свъсени вежди.