Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
Тъкмо си мислех какво вършат в този миг пиянството и дяволът в каютата на „Испаньола“, когато внезапен тласък на лодката ме накара да изтръпна. В същото време тя се завъртя и промени курса си. Течението неочаквано беше станало по-бързо.
Веднага отворих очи. Наоколо ми шумяха и се пенеха безброй малки, леко фосфоресциращи вълни. „Испаньола“, която ме подмяташе на няколко ярда зад себе си, се олюля. Забелязах как се заклатиха мачтите й, които едва се очертаваха в нощната тъмнина. Като се вгледах, се убедих, че корабът също поема курс към юг.
Аз погледнах през рамо към брега и сърцето ми силно затуптя. Точно зад мен светеше лагерният огън. Течението се беше обърнало под прав ъгъл и носеше голямата шхуна и моята малка нестабилна лодчица. Все по-бързо и по-шумно силното течение ни влачеше през устието на пролива към открито море.
Внезапно шхуната пред мен направи рязък завой от около двадесет градуса. В същото време от кораба долетяха викове. Чух топуркането на нозе по стълбичката и се уверих, че, усетили грозящата ги опасност, двамата пияни най-после бяха прекъснали разпрата си.
Аз цял се проснах на дъното на жалката лодчица и се оставих в ръцете на съдбата. Бях сигурен, че при излизането ни от пролива ще попаднем на прибоя на разярените вълни, които бързо щяха да сложат край на всичките ми мъки. Макар че бях готов да посрещна смъртта, беше ми непоносимо да я очаквам.
Така навярно съм лежал в продължение на няколко часа, непрекъснато тласкан насам-натам от вълните, чиито пръски ме мокреха, и през цялото време очаквах следната вълна да сложи край на всичко. Но постепенно ме обхвана тежка умора, умът и тялото ми започнаха да се вцепеняват от ужаса, който преживявах. Най-после сънят надделя и в моята люшкана от вълните лодчица засънувах бащиния си дом и старата странноприемница „Адмирал Бенбоу“.
Двадесет и четвърта глава
В ЛОДКАТА
Беше се разсъмнало, когато се събудих и видях, че вълните ме носят към югозападния край на Острова на съкровищата. Слънцето беше изгряло, но още се криеше зад големия масив „Далекоглед“, чиито огромни отвесни скали от тази страна се спускаха почти до морето.
Хълмовете „Гротмачта“ и „Бизанмачта“ се намираха от едната ми страна. Хълмът „Гротмачта“ бе обграден с отвесни скали, четиридесет-петдесет фута високи, а в основата му беше натрупана грамада сринати скали. „Бизанмачта“ се издигаше гол и мрачен. Бях едва на четвърт миля от брега и първата ми мисъл беше да започна да греба към него и да сляза на някое по-удобно място. Но скоро се отказах от това намерение. Вълните се разбиваха с рев сред падналите скали. Всеки миг разпенени струи се издигаха с огромна сила, падаха и се разбиваха. Разбрах, че ако се приближа до този скалист бряг, вълните ще разбият моята лодка в него или пък напразно щях да се мъча да се покатеря по отвесните каменни стени.
Не стига това, ами по плоските като площадки скали забелязах да пълзят и да се спускат в морето със силен лай някакви огромни чудовища с лъскава кожа, подобни на големи охлюви с невероятни размери. Около четиридесет-петдесет от тия чудовища седяха на групи и огласяха с лая си цялата околност.
По-късно разбрах, че това са морски лъвове, които са съвсем безобидни. Но страшният им вид и непристъпният скалист бряг, в който непрестанно се разбиваха вълните, ме накараха да се откажа от намерението си и да се отправя по-нататък. Предпочитах да умра от глад в морето, отколкото да се изложа на подобна опасност.
В това време си спомних за една друга възможност да сляза на брега. Северно от „Фокмачта“ брегът е нисък и при отлив по него остава дълга ивица жълт пясък. А по на север се намира един нос, обозначен на нашата карта под името „Горския нос“, защото е обрасъл с високи борови гори, които стигат до самото море.
Спомних си какво беше казал Силвър за течението, което се движи край западния бряг на Острова на съкровищата в северна посока, и тъй като то вече ме носеше, реших да оставя зад себе си „Фокмачта“ и да запазя последните си сили, за да се опитам да сляза на много по-приветливия бряг на „Горския нос“.
По това време в морето имаше мъртво вълнение. Лекият вятър, който духаше непрекъснато от юг, съвпадаше с посоката на течението и вълните плавно се издигаха и спускаха, без да образуват гребени.
Ако не беше така, отдавна щях да загина, но при това положение аз се удивявах с каква лекота и сигурност се движи малката ми лодка. От време на време, легнал по гръб на дъното й, поглеждах над борда и виждах голяма синя вълна, подобна на планински връх, да се надига край мен, но лодката леко се издигаше, клатеше се като на пружини и се спускаше плавно като птица по гладкия и гръб.