Домина (Тайните на древния Рим)

Въпреки предчувствията ми Агрипина изглеждаше по-спокойна. Върна се със съпруга си Домиций в къщата му на Виа Сакра. Скоро той прояви признаци на воднянка, но Агрипина не изглеждаше разтревожена. Когато я запитах защо, направи тъжна физиономия.

— Домиций сам си донесе смъртта — промърмори тя. — Не съм искала да ми бъде съпруг, нито пиян развратник, досаден и в леглото, и на масата. Като повечето хора, Парменон, той трябва да внимава какво яде и пие и чие легло споделя. — Тя потупа корема си. Имам сина си — Домиций не ми е нужен повече.

После смени темата и никога вече не говорихме по въпроса.

Бременността отиваше на Агрипина. Тя разцъфна и докато коремът й растеше с чудовището вътре, се опитваше да контролира чудовището навън. Въпреки няколкото дребни пропуска Калигула поддържаше маската си и се държеше прилично. Обичаше да минава тържествено през града, да изтъква колко е великодушен и милостив. На едно пиршество се загледа в прозрачния басейн с вода, сякаш гледаше огледало.

— Прощавам ти — каза той, вдигнал ръка към собственото си отражение. — Аз, императорът ти прощавам.

После вдигна глава с полузатворени очи и се престори на втори Август, който внимателно слуша рецитиращия поет. Тълпите обичаха щедрите му жестове, особено когато организираше игри в амфитеатъра до Марсово поле, където бяха убити четиристотин либийски лъва и още толкова мечки. Агрипина полагаше всички усилия да го възпира. Сестрите й Юлия и Друзила се омъжиха — фаворитката за Лепид, с когото Калигула също беше спал. Първата съпруга на Калигула беше починала, докато той беше на Капри. Императорът се ожени отново, но скоро се разведе с втората си съпруга. Очите и сърцето му търсеха само Друзила. Предполагам, че Лепид е бил само сводник и ролята му е била да пресича всяка вулгарна клюка за императора и сестра му. Когато не се затваряше с Друзила, Калигула опипваше и целуваше двама актьори Мнестър и Палас.

Агрипина внимателно следеше брат си. Грижеше се да не пие твърде много на пиршествата, да не се включва в пеенето и танците. За това разчиташе на помощта на още двама души — на възрастната леля на Калигула Антония и на сина й Клавдий. Така и не разбрах дали Клавдий е голям глупак или много умен човек. Заекващ и с празен поглед, Клавдий изглеждаше тъй, сякаш бе получил удар. Плюеше и пелтечеше, сякаш езикът беше прекалено голям, за да се побере в устата му, а когато вървеше, влачеше крака си. Тромав в движенията си, и на масата той не се справяше по-добре. Мляскаше, докато ядеше и сърбаше виното си. Наричаха го Клавдий Гръмотевицата или Клавдий Пръднята заради неприятните му навици. Въпреки това той беше много добре запознат с историята на Клавдиите и Калигула му угаждаше, слушайки монотонните му речи. Клавдий се появяваше все по-често в обществото и Калигула дори го направи съконсул — великодушна и снизходителна постъпка, която му спечели симпатията на сената и влиятелните римляни.