Господарката на езерото (том 1)

Никой не се обаждаше. Кокошките кълвяха обувките на Кахир, но младият нилфгардец не им обръщаше внимание.

— Наистина — каза той подигравателно най-накрая. — Никой от нас не е направил толкова много за Гералт, колкото вие, госпожице.

— Защо ли бях сигурна, че ще кажеш точно това?

— Не е там работата, госпожице Фрингила… — започна вампирът, но магьосницата не му даде да довърши:

— А тогава в какво е? — попита тя враждебно. — В това, че спи с мен? Че ни свързват чувства? В това, че не искам да си тръгва сега? Че не искам да го терзае чувство за вина? Същото това чувство за вина, това изкупление, което ви тласка да тръгнете на път?

Регис мълчеше. Кахир също не изрече нито дума. Ангулеме поглеждаше ту единия, ту другия, явно без да разбира напълно за какво става дума.

— Ако това, че Гералт ще открие Цири — каза след малко магьосницата, — е записано върху свитъците на предопределението, значи точно така ще се случи. Независимо дали вещерът ще тръгне на път, или ще остане в Тусент. Предопределението застига хората. А не обратното. Разбирате ли това? Разбирате ли това, господин Регис Терзиеф-Годфрой?

— По-добре, отколкото предполагате, госпожице Виго. — Вампирът повъртя между пръстите си обелката от салам. — Но за мен, моля да ме извините, предопределението не е свитък, написан от ръката на Великия демиург, нито неоспорима присъда на някакво си там провидение, а следствие от множество на вид несвързани помежду си факти, събития и действия. Склонен съм да се съглася с вас, че предопределението застига хората… и не само хората. Но не съм толкова сигурен, че не е възможно и обратното. Защото такава гледна точка не е нищо повече от един удобен фатализъм, химн на затъпяването и бездействието, пухен дюшек и пленително топла женска утроба. Накратко казано, живот в съня. А животът, госпожице Виго, може и да е сън, може и да завършва със сън… Но това е сън, който трябва да се сънува активно. И точно затова, госпожице Виго, нас ни чака път.