Господарката на езерото (том 1)

— Красив жест от страна на дамите. — Регис не свеждаше поглед. — А и премията е напълно заслужена. Не е лесно да се уреди сукубата да спре посещенията. Можете да ми вярвате, госпожице Фрингила.

— И вярвам. Между другото, един от стражите в двореца твърди, че е видял сукубата. През нощта, на зъбците на кулата на Кароберта. В компанията на друго призрачно същество. Като че ли вампир. Двата демона се разхождали, както се кълне стражът, и изглеждали сякаш са в приятелски отношения. Може би знаете нещо по този въпрос, господин Регис? Няма ли да обясните?

— Не. — На Регис дори не му трепна клепачът. — Няма да обясним. На земята и на небето има неща, които нашите философи дори не са сънували.

— Несъмнено има такива неща — кимна Фрингила, тръскайки черната си коса. — Относно това, че вещерът се готвел да тръгва, може би ви е известно още нещо? Защото на мен, например, не ми е казвал нищо за подобни намерения, а е свикнал да ми казва всичко.

— То се знае — промърмори Кахир. Фрингила не му обърна внимание.

— Господин Регис?

— Не — отговори след кратко мълчание вампирът. — Не, госпожице Фрингила, бъдете спокойна. Вещерът изобщо не ни дарява с по-голямо доверие, отколкото вас. Не ни нашепва в ушите никакви тайни, които би скрил от вас.

— Тогава откъде черпите сведения за заминаването му? — Фрингила беше студена като мрамор.

На вампира отново не му трепна окото:

— А, това е като в онази пълна с младежко очарование поговорка на любимата ни Ангулеме: винаги идва такъв момент, в който или се изхождаш, или освобождаваш клозета. С други думи…

— Спестете си ги — прекъсна го рязко Фрингила. — Достатъчни бяха и тези изпълнени с очарование думи.

Дълго време цареше мълчание. Черната и пъстрата кокошка сновяха насам-натам и кълвяха каквото им падне. Ангулеме бършеше с ръкав своя зацапан от цвеклото нос. Вампирът замислено си играеше с една обелка от салам.

— Благодарение на мен — наруши тишината Фрингила — Гералт се запозна с родословието на Цири, с известните само на няколко души тайни на нейната генеалогия. Благодарение на мен притежава нужната информация, а информацията е оръжие. Благодарение на мен и моята магическа защита не го заплашва вражеско сканиране, а следователно — и наемни убийци. Благодарение на мен и моята магия вече не го боли коляното и той може да го свива безболезнено. На шията си носи направен чрез моето изкуство медальон, който може и да не е толкова добър, колкото оригиналният вещерски, но все пак е достатъчно добър. Благодарение на мен — и само на мен — през пролетта или лятото, информиран, защитен, здрав, подготвен и въоръжен, той ще може да започне битката с враговете си. Ако някой от присъстващите е направил за Гералт повече, нека да разкаже. С удоволствие ще му отдам заслуженото.