Господарката на езерото (том 1)

В колонната зала на замъка Монтекалво се носеше миризма, представляваща удивителна смес от ароматите на старинна дървена ламперия, разтапящи се свещи и десет вида парфюми. Десет специално подбрани ароматични смеси, използвани от десет жени, седнали около кръгла дъбова маса в резбовани кресла с формата на глави на сфинксове.

Срещу Фрингила Виго седеше Трис Мериголд със светлосиня рокля, пристегната високо под шията. До Трис, държейки се в сянката, се беше настанила Кейра Мец. Огромните й обеци от многофасетни цитрини постоянно избухваха в хиляди привличащи погледите отблясъци.

— Моля, продължете, госпожице Виго — подкани я Филипа Ейлхарт. — Нямаме търпение да узнаем завършека на историята. И да предприемем съответните стъпки.

Филипа — по изключение — не носеше никакви бижута, освен закачения за яркочервената й рокля голям сардоникс. Фрингила вече беше успяла да се запознае с клюката и знаеше чий подарък е камъкът и чий профил е изобразен на него.

Седналата до Филипа Шеала де Танкарвил беше цялата в черно, съвсем леко искрящо заради диамантите й. Маргарита Льоантил носеше върху атлазената си виненочервена рокля чисто злато без камъни, затова пък Сабрина Глевисиг беше с колие, а обиците и пръстените й бяха украсени с любимите й, пасващи си с цвета на очите и дрехите й оникси.

Най-близо до Фрингила седяха двете елфки — Францеска Финдабаир и Ида Емеан аеп Сивней. Маргаритката от долината изглеждаше както винаги царствено, макар че днес, по изключение, нито прическата й, нито карминовата й рокля не демонстрираха разкош, а в диадемата и колието й се червенееха не рубини, а скромни, но изящни гранатови камъни. Ида Емеан беше облечена с оцветена в есенни тонове рокля от тюл и муселин, толкова тънка и въздушна, че дори при едва усещащото се въздушно течение, предизвикано от нагрявания от централното отопление въздух, тя се вълнуваше и трептеше като анемония.