През дивия Кюрдистан

— Добре сте ми дошли! Разгледайте къщата и градината ми и ако ви хареса при мен, то очите ми ще бдят и сияят над вас.

Мерсинах на няколко пъти избърса «бдящите» и «сияещите» очи. После събра лука, за да можем да минем. Храбрият ага на арнаутите изглеждаше твърде доволен от тази развръзка. Отначало той ни заведе в стая, обитавана от самия него. Тя беше просторна, в нея имаше само стар килим, който служеше за диван, легло, стол и маса. По стените висяха няколко оръжия и дълги лули, а на пода бе поставено шише. До него се търкаляха празни черупки от яйца.

— Добре дошли, господари! — каза агата. — Нека пием за приятелството!

Селим се наведе, за да вземе шишето и черупките и даде на всеки от нас по една черупка. После ни наля. Това беше ракия. Пихме от странните бокали, а той долепи шишето до устните си и не го остави, докато не се успокои, че лютивото, с вкус на сяра питие няма да навреди с химията си на някой друг. После стопанинът на къщата събра отново черупките, изсърба това, което не бяхме изпили, и внимателно ги постави отново на пода.

— Бен иджад етим! (Мое изобретение!) — каза гордо той. — Не се ли почудихте, че нямам чаши?

— Това хубаво приспособление е по-добро от чашите — му отвърнах.

— За предпочитане е, защото и без това нямам чаши. Аз съм ага на албанците и трябва да получавам триста и трийсет пиастри месечно възнаграждение. Но тези пари чакам вече единайсет месеца. Аллах керим, падишахин кендисине лазим. (Бог е милостив и султанът сам се нуждае от пари!)

Нямаше защо да се учудвам, че думата бакшиш оказваше такова въздействие.

Селим ага ни разведе из къщата. Тя беше просторна, но вече се рушеше. Взехме четири стаи, поотделно за всеки един от нас, и една за Халеф и Ифра. Цената беше ниска — пет пиастри, една марка седмично за стая.

— Искате ли да видите и градината? — попита той после.

— Разбира се. Красива ли е?

— Много красива! Красива като райска градина! Там ще видиш най-различни дървета, билки и треви, чиито имена дори не зная. Денем я огряват слънчевите лъчи, а нощем звездите гледат отгоре с блеснали очи.

— А не пада ли и дъжд отгоре? — попитах развеселен.

— Когато вали, и градината получава своя дял. Да, дори и сняг е валял тук. Ела и виж!

В двора имаше хамбар, който взехме под наем, за да подслоним конете. И той струваше пет пиастри. Градината беше около четиридесет квадратни метра, твърде незначителна. Може да се видят само един прекършен кипарис и дива ябълка. Различните «билки и треви» бяха коноп, избуял магданоз, а най-голямото чудо представляваше лехата с лук, чесън, храст цариградско грозде, различни мерудии и няколко прецъфтели теменужки. Те се задушаваха в прелестно единство едни до други.

— Гюзел бир бахче (Красива градина!) Нали така? — попита агата, като изпусна облак от лулата си.

— Чок гюзел! (Величествено красива!) — отговорих аз.

— Пек берекети! (Много е плодородна!)