През дивия Кюрдистан

— Стената? Как така, ефенди?

— Не обичам да живея в близост с някой затвор.

— О, хората, които са тикнати вътре, няма да те притесняват. Килиите им са толкова дълбоки, че те изобщо не могат да достигнат малките прозорци.

— Това ли е единственият затвор в Амадие?

— Да. Другият се срути. Моят чауш е надзирател.

— И ти мислиш, че няма да ме смущават?

— Изобщо няма да ги виждаш и чуваш.

— Тогава ще ти дам десетте пиастри. Значи имаш да получаваш от нас общо трийсет и пет пиастри на седмица. За първата седмица ще ти платя още сега.

При това предложение командирът на арнаутите просия. Англичанинът забеляза, че бръкнах в джоба си, за да платя. Той махна с ръка, извади кесията си и ми я подаде. Е, това, че щеше да олекне, той можеше безболезнено да понесе. Взех три махбуб-цехини и ги дадох на агата.

— Вземи ги! Бакшишът е за теб!

Това беше повече от двойно от уговореното. По лицето на Седим се изписа задоволство и той рече почтително:

— Ефенди, Коранът казва: който два пъти дава, Аллах сто пъти ще го благослови. Аллах ти е длъжник. Той богато ще те възнагради.

— Нуждаем се от килими за стаите и лули. Къде можем да ги получим назаем? — попитах.

— Господарю, ако прибавиш още две златни монети, ще получиш всичко, което душата ти желае.

— Ето ти!

— Ще побързам да донеса това, което ви е нужно.

Напуснахме градината. В двора стоеше Мерсинах, душата на «палата». Ръцете й бяха изпоцапани със сажди. С показалеца тя бъркаше в съд, пълен с разтопено масло.

— Ефенди, ще вземеш ли стаите? — осведоми се тя.

Когато попита, тя се усети, че пръстът й не трябва да бъде в паницата. Старицата го извади и внимателно го облиза с език.

— Ще взема стаите, също и обора, и градината.

— Ефенди плати вече всичко — подчерта настойчиво агата.

— Колко? — попита Мерсинах.

— Трийсет и пет пиастри за първата седмица. За бакшиша хитрецът не спомена нищо. Дали той и в това отношение не беше под чехъл? Взех още една махбуб-цехина и я дадох на старицата.

— Ето, вземи я, ти, перла на гостоприемството! Това е първият бакшиш за теб. Ако сме доволни, ще получиш повече. Мерсинах чевръсто посегна и скъта парата в пояса си.

— Благодаря ти, ефенди! Ще бдя над теб, за да се чувстваш добре в къщата ми. Виждам, че ти наистина си един от най-храбрите бойци, които почитат жените и дават бакшиш. Качете се в стаите си. Ще ви приготвя гъста каша, залята с много топено масло.

Следвайки «благородните си привички», тя унесено продължи да бърка с пръст в паницата. Предложението й беше дружелюбно, но — бррр!

— Добрината ти е огромна — отвърнах, — но за съжаление нямаме време да те уважим. Трябва да излизаме.

— Но ти все пак желаеш да ви приготвя ядене, ефенди?

— Не каза ли, че работиш ден и нощ само за да прислужваш на агата? Ние не искаме да те обременяваме. Впрочем очакваме, че ще ни канят на гости, а останалото време ще се храним при ханджията.

— Но вкусното ми ядене няма да откажеш!

— Е, добре, свари ни няколко яйца. Друго днес няма да ядем.