Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Той погледна на плазмения екран, за да потвърди онова, което вече знаеше. Имаше само две имена. Първото, Снаряд Дръвски, можеше да се зачеркне веднага. Офицерът от Изтеглянето беше загинал по време на пикиране към ядрото. Второто име леко примигваше. Лейтенант Трънак Мъх. Прехвърлен в екипа по рециклиране горе-долу по същото време, когато Зеленика извади от строя онзи двигател. Всичко съвпадаше.
Вихрогон знаеше, че ако не приеме съобщението до десет секунди, компютърът ще произнесе името на глас. Той небрежно натисна бутона за изтриване.
— Знаеш ли, Трънак — заговори с дрезгав глас, — всички онези шегички за главата ти не бяха злонамерени. Просто така изразявам съчувствието си. Всъщност имам един мехлем…
Нещо хладно и метално се опря в тила на кентавъра. Вихрогон беше гледал твърде много приключенски филми, за да не знае какво е това.
— Запази си мехлема, магаре — прозвуча гласът на Мъх съвсем близо до ухото му. — Имам чувството, че и ти скоро ще имаш проблеми с главата.
Първото нещо, което Артемис усети, беше ритмично почукване, което караше гръбнака му да вибрира. „Аз съм на почивка в Блекрок — помисли си той. — Ирина масажира гърба ми. Точно от това имам нужда, особено след онова катерене по влака… Влакът!“
Очевидно все още бяха във влака „Маяк“. Почукването идваше от подскачането на вагона по траверсите. Артемис с мъка отвори очи, като очакваше да усети нетърпима мускулна треска и болка. Но вместо това се чувстваше добре. Повече от добре. Всъщност направо страхотно. Сигурно беше от магията. Вероятно докато бе лежал в безсъзнание, Зеленика беше излекувала всичките му рани и ожулвания.
Никой друг обаче не се чувстваше толкова добре. Особено капитан Бодлива Зеленика, която все още беше в безсъзнание. Кореноплод зави ранения си офицер с голямо палто.
— О, ти се събуди! — възкликна той, без дори да погледне към Артемис. — Не знам как изобщо можеш да спиш след всичко, което направи.
— Което направих ли? Но аз ви спасих… или поне помогнах.
— Да, Фоул, помогна. Помогна на себе си, като източи последната магия от Зеленика, докато тя лежеше в безсъзнание.
Артемис изстена. Сигурно беше станало при падането. По някакъв начин магията й беше преминала в него.
— Разбирам какво може да се е случило. Станало е…
Кореноплод размаха предупредително пръст.
— Не го казвай. Великият Артемис Фоул не прави нищо случайно.
Като се бореше с тръскането на влака, Артемис се изправи на колене.
— Не може да е сериозно. Само изтощение, нали?
Изведнъж лицето на Кореноплод се озова на инч разстояние от неговото. Беше толкова мораво, че почти излъчваше топлина.
— Не било сериозно! — избоботи началникът, който от гняв се затрудняваше да произнася думите. — Не било сериозно! Тя изгуби показалеца си! Пръста, с който се дърпа спусък! Вратата направо го откъсна. С кариерата й е свършено. И заради теб Зеленика е имала сили само да спре кървенето. Сега е напълно изтощена. Празна.
— Изгубила е един пръст? — глухо попита Артемис.
— Е, не точно изгубила — каза началникът и размаха откъснатия пръст. — Бръкна ми в окото.
На окото му вече се беше образувал голям кръвоизлив.
— Ако сега се върнем под земята, сигурно вашите хирурзи ще могат да го пришият, нали?
Кореноплод поклати глава.
— Да, но не можем да се върнем. Имам чувството, че сега положението там е много по-различно отпреди заминаването ни. Щом гоблините са изпратили ударен отряд след нас, можеш да бъдеш сигурен, че под земята се готви нещо.
Артемис остана поразен. Зеленика беше спасила живота на всички, а как й се отплати той? Макар и да бе вярно, че не беше я наранил умишлено, това се случи, докато се опитваха да спасят баща му. Имаше голям дълг към нея.
— Кога? — отсече той.
— Какво?
— Кога стана това? Преди колко време?
— Не знам. Преди минута.
— Значи все още има време.
Началникът седна.
— За какво?
— Все още можем да спасим пръста й.
Кореноплод потърка прясната драскотина на рамото си — спомен за доскорошното пътуване по протежението на влака.
— Как? Аз имам сила само колкото да хипнотизирам похитителите.
Артемис затвори очи. За по-добра концентрация.
— Ами Ритуалът? Сигурно има някакъв начин да се изпълни.
Цялата магическа сила на Народа идваше от земята. За да я поддържат, те трябваше периодично да изпълняват Ритуала.