Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
„Човек никога не би предположил, че е американка. Нито за миг“, мислеше си Шарън.
Напомни си, че нейният Джак харесва по-едри момичета, а и без това не бе от мъжете, които приятелката й би харесала. Той бе тук някъде, по думите на Беки. Реши да се поразходи и да го потърси.
— Ще се видим по-късно — прошепна й тя. Ребека не я чу. Стъпалата и целите й крака бяха изтръпнали от стоенето, захладняваше, а пред нея се извиваше сякаш безкрайна колона от хора, които идваха да я поздравят. Лордове и безброй благородни дами и господа, на ред с адвокати, банкери и съпругите им — всички явно бяха безкрайно щастливи, че са тук. Здрависваха се с нея и й пожелаваха всичко най-хубаво. Огледа множеството, докато поглъщаше набързо питието и храната си, и се по чувства странно. Партито й имаше изключителен успех и все пак тя не познаваше никого. Устоя на изкушението да погледне часовника си, докато поредната групичка трети братовчеди се изнизваше пред нея. Сигурно скоро щеше да стане време за вечеря, а след това идваше ред на танците. О, по дяволите! Вероятно щеше да се наложи да открие танците с чичо си Хенри. Освен гаджето на Шарън и няколко момчета от близкото градче, той бе единственият мъж, когото познаваше тук.
Упъти третите братовчеди към масата с шампанско и пристегна тънкия си шал по-плътно около талията. Потокът от хора поизтъня и най-накрая свърши. Вече бе почти девет часът. Можеше да влезе вътре и да отмори прасците си.
Но явно не веднага. Към нея се приближаваше млад мъж, непридружен от жена и деца. Висок, тъмнокос и облечен в безукорен смокинг, искрящо бяла риза и папийонка. Беки несъзнателно изпъна рамене. Усети как по бузите й плъзва лека руменина, щом той дойде по-близо.
Боже, колко красив беше! Какви очи само! Тъмни и обрамчени с гъсти черни мигли, почти като на италианец. Изглеждаше добре сложен, без да е прекалено мускулест, с изправени рамене. Тя забеляза как очите на останалите гости се отклоняват към него и разговорите им секват, когато той минаваше наблизо.
Порови из ума си. Дали бе канила филмови или музикални звезди? Или пък беше някой известен англичанин, за когото дори не е чувала? Или спортист?
Младият мъж уверено се изкачи по стъпалата и леко й се поклони:
— Ребека Ланкастър, предполагам?
Плътен секси глас. Ребека усети как руменината й става по-ярка. Скулите му бяха високи и надменни, а устните му — чувствени и някак сурови. Тя опита да се съвземе и му отправи възможно най-официалната си усмивка.
— Да. Добре дошли във Феърфийлд!
— Благодаря — сухо отвърна той. — Аз съм Рупърт Ланкастър. Братовчед ти.
Беки се изчерви. Нямаше представа, че първата й среща с него ще протече по този начин. Изобщо не го бе познала. Двуизмерните вестникарски снимки не бяха уловили дори и частица от магнетизма му. Нито тъмните като шоколад очи, нито бляскавата черна коса, както и надменното му държане.
— Л-лорд Ланкастър? — заекна тя.
Гостът се усмихна само за миг.
— Мисля, че би трябвало да минем на Рупърт и Ребека, освен ако не възразяваш категорично. Може и да сме далечни роднини, но няма нужда да сме толкова официални.
— Съгласна съм.
Беки протегна ръка. Вместо да се здрависа с нея обаче, той леко прегъна върховете на пръстите й и леко вдигна дланта й към устните си, за да я целуне.
— Съжалявам, че закъснях — каза Рупърт. — Бензинът ми свърши.
— Колата ли беше виновна или ти?
— Колата. Никога не обвинявам себе си за каквото и да е, ако мога да го избегна. — Усмихна се коварно. — Впрочем много мило от твоя страна, че ме покани. Винаги съм съжалявал, че не сме се помирили.
— Съдебното дело… — колебливо вметна Ребека.
— Да. Трудно е да се срещаш с някого, докато водите правни спорове. Но колкото и да не ми харесва, въпросът вече е решен.
— Абсолютно вярно — съгласи се Ребека. Внезапно се почувства засрамена. Наистина бе много любезно от страна на Рупърт да се появи на нейното парти. Сега играеше ролята на господарка на къщата, която според него му се полага по право и за която се бе борил цял живот. Тя бързо слезе от по-високото стъпало, за да не изглежда съвсем като кралица, поздравяваща поданиците си. — Много се радвам да те видя. Аз… надявам се да вечеряме заедно.
— Не съм ли поканен на вечеря? Смятах, че това е включено в поканата за бала.
Тя отново се изчерви:
— Разбира се. Да, поканен си. Но съм те настанила заедно с някои далечни братовчеди.
— Дори по-далечни, отколкото сме с теб ли?