Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Извън шатрата, отстрани на къщата, двете с Шарън бяха накарали доставчиците да подредят маси, отрупани с ордьоври и големи сребърни кофи с лед за шампанското. Имаше мънички блини с блестящи купчинки хайвер от белуга, пушена сьомга и топено сирене, подправено с копър, малки сандвичи с краставички и кресон върху тънко нарязани филийки хляб, дребни резенчета пресен омлет с трюфели, миди — пушени и пресни, задушени кралски скариди и омари, сготвени с джинджифил. Докато минаваше оттам, вдигнала широката пола на балната си рокля, за да не се влачи шифонът по каменните плочи, Ребека вдишваше апетитните ухания, но нервите й бяха толкова опънати, че изобщо не изпитваше желание да вкуси нещо.
Всичко изглеждаше забележително. Тя — също. Но все още се тревожеше.
Шарън си бе отишла вкъщи, въпреки молбите на приятелката си.
— Налага се — каза тя. — Не мога да остана тук. Ти трябва да посрещнеш гостите. Ти си домакинята. Нали не искаш някои от хората да решат, че аз съм Ребека Ланкастър? Освен това имам нужда от един джин с тоник. Ще се върна около осем.
После я целуна по бузата и си тръгна, без дори да си придаде разкаян вид.
Ребека застана на най-горната тераса. Редица от свещи очертаваше светлинна пътека, която водеше право към нея. Нагласи тънкия дантелен шал върху голите си рамене и зачака. За миг я прониза леден страх. Според златния й часовник „Патек Филип“ вече бе седем и трийсет и пет, а нямаше никой. Беше накарала да маркират долната част на двора като места за паркиране и там стояха слуги с допълнителни факли, за да осветяват мястото.
Ами ако никой не дойдеше? Ами ако английските й роднини бяха решили да я накажат и я накарат да изглежда като пълна глупачка, отхвърлена тийнейджърка, новозабогатяла американка с големи претенции? Може би щяха да се появят само леля Виктория и чичо Хенри, които ще се държат покровителствено с нея и ще я принудят да се чувства още по-зле. Ребека усети как й призлява. Беше похарчила повече от двайсет хиляди лири за това парти. Дори не й се мислеше колко е сумата в долари.
Изведнъж във вечерния здрач се появи и нов звук, освен този от настройването на виолончелото. Ребека вдигна глава и забеляза фаровете на две коли, които се приближаваха по алеята. Един ролс-ройс, следван от ягуар. Въздъхна дълбоко с облекчение и издиша бавно, за да се успокои.
„Започва се!“, помисли си тя.
— Страхотно е! — ухили се Шарън. — Адски готино. Огледай се само. Все едно снимаме „Гордост и предразсъдъци“.
— Почакай за миг! — изшътка й Ребека. — Господин и госпожа Хоуп? Радвам се да ви видя. Да, чудесна вечер. Моля, вземете си чаша шампанско… малко хайвер? А тона синът ви ли е? Джослин, приятно ми е.
Шарън стоеше малко встрани и наблюдаваше как Ребека посреща гостите си. Изглеждаше толкова самоуверена, човек трудно би повярвал, че е само на двайсет и една. Косата й бе вдигната високо, под светлината на свещите на ушите й проблясваха диаманти и цялата бе обгърната от нежен шифон. Половината от мъжете не можеха да откъснат поглед от нея, макар да бяха достолепни възрастни джентълмени като господин Хоуп — поне петдесетгодишен, със смокинг, придружен от пъпчивия си син, подстриган късо на черта, който с мъка свали очи от лицето на Ребека. Госпожа Хоуп, чието червендалесто лице издаваше, че прекалено много харесва портвайн и напълно отговаряше по цвят на огромната й бална рокля от „Лора Ашли“ с грамадна панделка отзад, грубо сръчка с лакти съпруга си и го помъкна към масите с храна.
Гостите се разхождаха наоколо, натъкмени в бални рокли и вечерни костюми, и сякаш нощта бе осветена от бижутата им точно толкова, колкото и от свещите. Имаше стотици хора, сервитьорите неуморно обикаляха наоколо, понесли големи бутилки шампанско, а приглушеният шум от множеството разговори се издигаше над нежните звуци на струнния квартет. Но никой, включително и тя самата, не блестеше по-ярко от Ребека. Шарън леко се изненада от факта, че Ребека сякаш плува в свои води. Разбира се, тя се намираше в собствения си дом, а тези хора бяха нейни роднини… Но може би заради американския й акцент Шарън никога не бе смятала, че Ребека наистина е една от тях, независимо какво й бе казвала по-рано.
Ребека обаче можеше да засрами дори кралицата с начина, по който стоеше там, махаше и кимаше на гостите си и леко стискаше ръката на всеки от тях. Разкошната й рокля, висящите от ушите й диаманти, ветрилото, аристократичните й скули…