Величието на Франция

Освен това Совтер беше наредил и от четирите страни на Мепеш, в скреплението между камъните и близо до бойниците, да се взидат широки метални халки и сега първата му грижа беше не да въоръжи дружината си, а да запали и разпредели по тях факлите, чиято светлина придаде на замъка такъв фееричен вид, че ние със Самсон се захласнахме от възторг, но и в същото време ни разкри, че румите вече владееха островчето ни. След яростния лай на кучетата последва още по-зловеща тишина и в мига, в който южната страна на замъка се обля в светлина, румите се изпокриха из сайвантите на островчето, в които прибирахме каруците и ралата.

Тъй както си беше — само по жакет и без да губи време да слага броня и морион, Совтер раздаде аркебузи на всички, включително на Франсоа и жените, и им заповяда да водят непрекъснат огън по сайвантите. Ние обаче се намирахме толкова високо над тях, че факлите оставяха неосветени значителни пространства и аркебузите ни пакостяха най-вече на покривните плочи. Не ще и дума, че позицията ни би била много по-изгодна, ако заемехме малката кръгла кула, която свързваше островчето със замъка, но за това трябваше да се спуснат прилежащите към нея подвижни мостове, а Совтер се усети, че разполага с твърде малко хора, за да изпрати един отряд и на този преден пост, който — колкото и майсторски предвиден за подсигуряване на отбраната ни да беше — в крайна сметка не послужи никому, нито на румите, нито на нас самите.

Спотаили се под сайвантите на островчето, нашите обсадители водеха по бойниците непрекъснат, но безрезултатен огън, целящ като че ли по-скоро да ни забавлява, отколкото да ни въвлече в сериозна престрелка. Този факт наведе Совтер на мисълта, че привличайки вниманието и огъня ни върху островчето, румите се канят да ни нападнат в тил и тутакси изпрати Фожане и Йона да обходят стената. И добре стори, тъй като ако на запад и на изток те не забелязаха нищо обезпокоително, то на север, за сметка на това, вървящият напред Йона зърна на петнайсетина метра пред себе си един руми, който се прехвърли през зъбчатата стена и скочи върху плочника на стражевата пътека с лекотата на котка. Йона застина за миг неподвижно, сетне натегна лъка си и прониза с една стрела нападателя, който рухна без вик дори, впил сгърчени пръсти в гърдите си. Каменарят направи знак на Фожане да остане на място и като се приведе, безшумно се прокрадна напред. Скоро откри осем куки, запънати в нишите на бойниците и надзъртайки предпазливо оттам, видя неколцина руми, които се катереха по въжетата, опирайки боси нозе о стената, без при това ни най-малко да ги е грижа за осветяващия северната страна факел. Изумен от безразсъдната им храброст, Йона се отдръпна в тъмното и изпрати Фожане за Совтер.