Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Черити вдигна далекогледа. В първия момент й беше трудно да открие миниатюрната точка отново в монотонната пясъчна пустош — и после изненадано потръпна.
— Това е Нет! — Тя смаяно свали далекогледа и погледна към Скудър. — Изобщо не знаех, че може да кара мотоциклет.
— Тя наистина не може — сърдито каза Скудър. — Ще си счупи врата. Нещо се е случило! Ела! — Той скочи и нетърпеливо помогна на Черити да се изправи. Двамата побягнаха надолу.
Мотоциклетът бързо се приближаваше. Очевидно Нет ги беше видяла, защото увеличи скоростта. Моторът на Харлито изрева. Когато Нет се опита да спре, изпод задното колело се вдигна пясъчен фонтан. Тя изкрещя и се хвърли в пясъка, когато Харлито започна да се мята. Машината продължи да се движи и накрая се блъсна в една огромна дюна.
— Нет! — С три гигантски крачки Скудър се озова при вастенландката и коленичи до нея. Нет не мърдаше, но Черити видя как Скудър се наведе над нея и изплашено потрепери.
— Какво става? — извика гя. — Ранена ли е?
Скудър не отговори. Но когато стигна до него, той вдигна поглед. Лицето му бе побеляло от ужас. А дланите му, пъхнати под тила и раменете на Нет, бяха окървавени.
За пръв път в живота си Кайл изпитваше нетърпение. Бяха изминали три минути, откакто беше спрял мотоциклета, за да се идентифицира; една и половина, откакто беше връчил на съществото от прислугата идентификационната си карта и то беше изчезнало, за да я провери — а този факт сам по себе си беше нещо, което смути Кайл. Идентификационните карти първи клас не можеха да бъдат фалшифицирани — нямаше причини да я вземат, за да се убедят в истинността й. Но той също така знаеше, че четириръкият не го прави по собствена воля — просто защото едно същество от прислугата не правеше нищо, което не може да бъде изрично заповядано и защото не разполагаше с чувства, които биха били предпоставка за подобен начин на действие. Четириръките бяха малко повече от роботи, които всъщност само поради случайност бяха от плът и кръв вместо от метал.
Докато очакваше четириръкото да се върне, Кайл нетърпеливо се огледа. Намираше се в края на града Денвър, отдалечен само на няколко улици от целта си, а с това и близо до момента, в който щеше да залови капитан Леърд и по такъв начин да изпълни задачата си; почти шест дни преди изтичане на срока, който му беше поставил Даниел. И тъкмо за това се ядосваше на това допълнително забавяне.
Но той знаеше също така, че само благодарение на фантастичните си реакции и /макар и да не му беше приятно да го признае/ на прилична доза късмет беше все още жив. На по-малко от метър от мястото, където падна мотоциклетът, асфалтът беше разтопен, а върху стената зад него блестяха две неравномерни глазирани петна следи от изстрелите, които четириръкото беше отправило по него. Вероятно, разгневено помисли Кайл, беше още жив, защото четириръкият беше толкова калпав стрелец.
Всъщност той нямаше никакво основание да се ядоса на четириръкия — гневът му трябваше да се насочи към него самия и неговото безпочвено лекомислие да влезе с облекло на бунтовник в града, където важеше правилото на стоте. Ако беше помислил само за минута за това, което беше научил по пътя, а после и в скривалището на бунтовниците, щеше да знае, че тази маскировка трябваше да представлява предизвикателство към четириръките да го застрелят на място. Втората сериозна грешка, която той допускаше за кратко време. Единственото, което Кайл можеше да посочи за свое оправдание, беше фактът, че беше ранен, при това толкова тежко, че регенерационният процес беше парализирал логическото му мислене. Същевременно усети, че това не е единствената причина. Може би изобщо не беше причината…
Той се отърси от тази мисъл и погледът му се плъзна по безизразните лица на трите останали насекоми, които го наблюдаваха от гърбовете на бойните си бръмбари. Нито веднъж не успя да прочете нещо по тези лица, които всъщност не бяха нищо друго освен маски от рогово вещество и втренчени фасетъчни очи. Но той усещаше враждебността на тези твари. Ако не знаеше съвсем точно, че е невъзможно, би се заклел, че съществата съжаляват, че не им е позволено да го убият.
Връщането на четвъртото същество от прислугата попречи на мислите на Кайл да продължат да се лутат по такива странни /и забранени/ пътища. Четвъртият пристъпи с бързи, отсечени стъпки, спря точно пред него и направи нещо като поклон. Една от ръцете му подаде на Кайл идентификационната карта и когато той отново взе у себе си тясната пластмасова плочка, почувства, че повърхността й е топла. Очевидно четириръкият я беше проверил с помощта на електронен прибор, за да се увери в истиността й.