В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
— Въпреки всичко ми се удаде да заловя капитан Леърд — продължи той. — Но тъй като трябваше да се бия същевременно и с хората на Стоун, тя и спътниците съумяха да се изплъзнат в последния момент. Използваха същата трансмитерна връзка, с помощта на която и аз се озовах тук. Исках да ги последвам, но в последния момент видях в каква цел беше насочен трансмитерът.
— Защо войниците са нападнали Кайл? — Инспекторът се обърна към Стоун.
Губернаторът само сви упорито рамене.
— Както вече заявих: те явно са го сметнали за външен човек.
— Костюмът му излъчва опознавателния сигнал обади се вторият инспектор.
Стоун го погледна за кратко, изпълнен с омраза.
— Навярно е бил повреден — отвърна той. — Кайл беше повече мъртъв, отколкото жив, когато се появи в Шаитаан. Костюмът му висеше на парцали. Възможно е сигналът да не е бил излъчен.
— Облеклото му не изглежда твърдо повредено — отвърна инспекторът.
— По дяволите! Знаете така добре, колкото и аз, че тези неща се регенерират точно така, както и този… тези чудовища — отговори възбудено Стоун и посочи към Кайл. — Не знам какво се е случило. Когато се втурна в залата, той стреляше като обезумял. Аз самият се усетих застрашен от него.
Този път инспекторът наблюдава Стоун по-продължително време. И въпреки че неподвижното му лице с хитинова обвивка изобщо не беше в състояние да демонстрира каквито и да било чувства, на Кайл му се стори, че не се доверява много на думите на Стоун. Но не каза нищо, а отново се обърна към Кайл и направи отново своя подканящ жест.
— Когато видях на каква приемателна станция беше включен трансмитерът — продължи Кайл, аз преустанових преследването. Губернатор Стоун дойде при мен и ми нареди да последвам капитан Леърд, но аз му обясних, че това е невъзможно.
— И след това?
— Той ме блъсна в трансмитера — каза Кайл. — Бях тежко ранен и доста се изненадах от постъпката му. Не бях в състояние да му се противопоставя.
— Но това не е вярно — заоправдава се развълнувано Стоун. — Исках само да му помогна да се изправи, вероятно в тоя момент се е препънал.
— След пристигането си тук сте убили една жрица и двама войника, Кайл — продължи инспекторът, без да обърне никакво внимание на изражението на Стоун. — Защо?
— Войниците ме нападнаха — обясни Кайл. — Трябваше да защитя живота си. За смъртта на жрицата имам само косвена вина. Когато тя ме позна, сложи сама край на живота си.
— И след това оставихте капитан Леърд и спътниците й да се измъкнат — каза инспекторът.
Кайл кимна.
— Вярно е — отвърна той колебливо. — Аз… бях така объркан. Не знаех какво следва да направя. Първото и единствено правило беше нарушено и аз… и аз…
Той се запъна, погледна почти отчаяно към Стоун и двамината инспектори и повтори:
— Бях объркан!
— Лъже! — обади се отново Стоун. — По дяволите, нима не виждате! Тоя тип лъже с всяка изречена дума! Излязъл е напълно от контрол! Той е на тяхна страна, не е вече на нашата! Унищожете го, преди да ни е унищожил всичките!
Двамата инспектори не му отговориха, но Кайл изпита отново надигащия се необуздан гняв. Едва сега забеляза какви думи използва Стоун. Той говореше за него като за машина, като за вещ без душа и съзнание, а не като за човек. Но вие сте такъв, Кайл, беше казала капитан Леърд. Вие сте човек и винаги ще останете такъв, независимо от това, какво са направили с вас!
— Ти знаеш какво си сторил, Кайл, нали? — продължи инспекторът след една доста дълга пауза.
Кайл кимна.
— Не би трябвало да си жив. Възможно е първичният инстинкт за самосъхранение да е потиснал всичко друго, когато се е наложило да се сражаваш срещу двамата войника. Но след това би трябвало да се самоунищожиш. Защо не го направи?
— Не знам — каза Кайл. Гласът му трепереше. — Аз… не знам… какво… какво стана с мен — прошепна той измъчено.
— Системата ти е нарушена — отвърна инспекторът. — Това е изненадващо. Това е първият случай досега. Ще трябва да го проучим.
— Да не би да искате да го оставите жив? — изкрещя Стоун. — Сигурно сте полудели! Вие… вие сте наясно, на какво е способен той!
— Случило се е нещо, което не може да се случи — отвърна сухо инспекторът. — Програмната му система е нарушена. Трябва да разберем как е могло да се случи нещо такова.
— Да, ако ви остави изобщо време за това! — заяви гневно Стоун.