В руините на Париж

— Не беше доброволно.

— Искаш да кажеш, че е било нещастен случай?

Кайл се поколеба за момент.

— Не — произнесе той накрая.

— А как тогава се стигна до тук?

Кайл беше малко объркан. Инспекторите трябваше да знаят причината. Без съмнение бяха разговаряли със Стоун. Възможно ли беше той да не им е казал истината? Мисълта се стори на Кайл направо смешна, и въпреки това тя беше в момента единственото обяснение за странните въпроси.

— Защо не отговаряш? — запита инспекторът.

— Може би защото в момента си измисля правдоподобно обяснение — каза Стоун. Той посочи обвинително с пръст към Кайл. — Защо изобщо разговаряте с него? Дори само обстоятелството, че е тук, доказва, че вече не функционира според устава! Унищожете го, преди да е причинил още вреда!

— Млъкнете, губернатор Стоун! — Гласът на инспектора продължаваше да звучи студено и делово. Но въпреки това на Кайл изведнъж се стори, че долавя и заплашителна нотка в него.

Известно време огромната бяла мравка наблюдаваше безизразно Стоун, после внезапно и рязко се извърна отново към Кайл и с една от четирите си ръце направи подканящо движение към него.

— Така че?

— Бях тласнат в трансмитера от губернатора Стоун — отвърна Кайл.

— Това не е вярно! — изкрещя Стоун. — Той лъже!

Инспекторът не обърна никакво внимание на думите му.

— Защо е било нужно на губернатор Стоун да извърши такова нещо? — попита той мегамана.

— Не знам — отвърна Кайл. — Може би, за да се отърве от мен по този начин.

Стоун се канеше отново да избухне, но този път инспекторът го накара да млъкне с повелителен жест, още преди да беше успял да произнесе нещо.

— Обяснете как стигате до това предположение — каза той.

— Забелязах някои нередности — поде Кайл. — Губернатор Стоун не се държи така, както се очаква от човек с неговата длъжност. Струва ми се, че използва властта си, за да добива лични облаги, в ущърб на истинската му задача.

— Това е смешно — каза Стоун.

Но и този път инспекторът игнорира възражението на Стоун и даде на Кайл знак с ръка да продължи нататък.

— Възложено ми беше да заловя капитан Леърд и спътниците й, или, ако това не беше възможно, да ги елиминирам. Сблъсках се с неочаквани трудности. Назованата с името капитан Леърд, местна жителка на планетата се оказа много по-опасна, отколкото беше твърдял губернатор Стоун.

— Тази част от историята ни е известна — обади се иж пек торът. — Това, което не знаем, е какво се случи вътре в Шаитаан.

— Хората на губернатор Стоун откриха огън по мен — отвърна Кайл.

— Взеха го за външен човек — защити се Стоун. — Заповедта им беше да убиват всеки, който няма специално разрешение за влизане в Шаитаан. Вината не беше моя.

Кайл погледна изненадано към Стоун. Сега вече беше напълно сигурен, че Стоун лъжеше. Това, което досега беше само предположение, се превърна в увереност, той разбра, че войниците в Шаитаан не бяха открили случайно огън по него, а по изричната заповед на Стоун.