Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Да продам душата си, така ли?
— Казах ти вече, не ми чети проповеди. Не правиш нищо нередно. Напротив, на път си да уредиш огромни обезщетения за хора, които дори не подозират, че някой им дължи нещо. Не бих нарекъл това продаване на душата ти. И какво, ако внезапно станеш богат? Няма да си първият адвокат, комуто се случва.
Клей седеше и си мислеше за началните пет милиона. Онези, които подлежаха на изплащане незабавно.
Макс попълни някакви празни полета в договора, после го плъзна по масата.
— Това е предварителното споразумение. След като подпишеш, ще ти разкажа повече за моя клиент. А сега ще поръчам още кафе.
Клей взе документа, който с всяка изминала секунда му се струваше все по-тежък, и прочете встъпителния абзац. Макс звънеше по телефона на рум сървис.
Според предварителния договор той трябваше незабавно, още същия ден, да подаде оставка от СОЗ и да се оттегли като защитник на Текила Уотсън. Нужните документи бяха подготвени и прикрепени към договора. Веднага след това щеше да подаде документи за регистрация на собствена юридическа фирма, да наеме персонал, да открие банкови сметки и прочие. Въпросните документи за регистрация на фирмата бяха прикрепени към договора. После, веднага щом станеше възможно, той трябваше да се свърже със седемте семейства и да им предложи услугите си да представлява техните интереси.
Кафето пристигна, а Клей продължаваше да чете. В другия край на апартамента Макс говореше по мобилен телефон; гласът му беше приглушен и сериозен — без съмнение докладваше последните събития на клиента си. Или може би препитваше собствените си агенти за поредното убийство под въздействието на тарвана. Срещу подписа си на единайсета страница Клей щеше да получи с незабавен превод сумата от пет милиона щатски долара; цифрата току-що бе попълнена с четливия почерк на Макс. Докато полагаше подписа си, ръката му затрепери — не от страх или от морални угризения, а от шока при вида на многото нули.
Когато приключиха с първата партида документи, двамата излязоха от хотела и се качиха в някакъв джип. На волана беше същият бодигард, който бе посрещнал Клей във фоайето на „Уилард“.
— Предлагам най-напред да ти открием банкова сметка — каза Макс тихо, но твърдо.
Клей беше Пепеляшка, тръгнала за бала. Той мълчеше; струваше му се, че сънува.
— Добра идея — успя да промърмори най-после.
— Имаш ли предвид конкретна банка? — запита Пейс.
В сегашната банка на Клей би настанала истинска паника, ако се обърнеха към нея за подобна услуга. В текущата му сметка парите от много време насам едва надхвърляха задължителния минимум, така че всякакви по-значителни постъпления биха подействали като сигнал за тревога. Веднъж му се бе обадил редови служител, за да го уведоми, че е просрочил малък заем. Той си представи как сега някой от по-големите началници на горните етажи ще хлъцне, като види следващото му извлечение.
— Предполагам, че ти имаш някоя предвид.
— Ние работим доста добре с „Чейс“. Там преводът ти ще мине без формалности.
„Чейс“ да бъде тогава, помисли си с усмивка Клей. Колкото по-малко формалности, толкова по-добре.
— Карай в „Чейс“, клона на Петнайсета улица — нареди Макс на шофьора, който и без това вече караше натам. После измъкна още документи от куфарчето си. — Това е договорът ти за пренаемане на офиса. Както разбираш, мястото е първокласно и в никакъв случай не е евтино. Моят клиент го е наемал за две години напред под името на фиктивна корпорация за осемнайсет хиляди на месец. Можем да ти го преотстъпим на същата цена.
— Та това са около четиристотин хиляди долара.
Макс се усмихна.
— Но вие можете да си ги позволите, сър. Крайно време е, Клей, да почнеш да мислиш като преуспял адвокат, който може да си позволи каквото поиска.
В банката Макс бе уредил среща с един от вицепрезидентите. Когато чуха името му, отвсякъде го посрещнаха с наведени гърбове и сервилни усмивки. Клей влезе в ролята си и със замах подписа всички документи. Според вицепрезидента преводът щял да се получи до пет следобед.
Когато се качиха отново в джипа, Макс продължи делово.
— Позволихме си да съставим учредителен договор на фирмата ти — каза той, като подаде на Клей поредния документ.
— Това вече ми го показа — подметна Клей.