Приключението на коледния пудинг

— Виж ти! — възкликна Поаро. — Разбрахте ли за какво е било недоразумението?

— Не, не разбрах.

Детективът много бавно обърна глава към секретаря и внимателно го изгледа. Последните думи бяха изречени твърде бързо. Остана с впечатлението, че Трефусис можеше да му каже още, но не пожела. Но Поаро не се задълбочи в тази насока.

— А после? Продължете, моля.

— Работих със сър Рубън около час и половина. В единайсет влезе лейди Астуел и сър Рубън ми каза, че мога да си лягам.

— А вие легнахте ли си?

— Да.

— Имате ли представа колко време е останала при него?

— Съвсем не. Спалнята й е на първия етаж, а моята е на втория, така че не мога да я чуя, когато си ляга.

— Разбирам. — Поаро кимна, сетне скочи на крака.

— А сега, мосю, заведете ме във високата стая.

Той последва секретаря нагоре по широкото стълбище до първата площадка. Тръгнаха по дългия коридор, минаха през закритата със завеса врата, която водеше към задното стълбище за прислугата, и продължиха напред, докато стигнаха пред една врата. Влязоха във високата стая и се озоваха на местопрестъплението.

Беше странно помещение, два пъти по-високо от останалите, с площ около трийсет квадратни метра. Стените бяха украсени със саби и копия, а по масите бяха наредени разнообразни екзотични предмети. В далечния ъгъл, до прозорец, който приличаше на голяма амбразура, беше разположено масивно бюро. Поаро се насочи право към него.

— Тук ли беше намерен сър Рубън?

Трефусис кимна.

— Както разбрах, бил е ударен отзад по главата?

Секретарят отново кимна и поясни:

— Престъплението е било извършено с един от тези криваци, принадлежали на някакво дивашко племе. Изключително тежък е. Смъртта сигурно е настъпила мигновено.

— Това засилва предположението, че престъплението не е било предумишлено. Бурен скандал и грабване на първото попаднало под ръка оръжие.

— Да, не е в полза на бедния Левърсън.

— А как беше намерена жертвата? Паднала върху бюрото?

— Не, беше се свлякъл на земята.

— А! Странно! — изненада се Поаро.

— Защо да е странно? — попита секретарят.

— Заради това петно от кръв, приятелю — посочи Поаро едно петно с неправилна форма върху полираната повърхност на бюрото.

— Сигурно е покапала тук — предположи Трефусис. — Или пък се е появило по-късно, когато изнесоха тялото.

— Много вероятно, много вероятно — закима малкият човек. — Само една врата ли води към тази стая?

— Тук има стълбище.

Трефусис дръпна една кадифена завеса в дъното на стаята. Показа се врата, зад която имаше тясна вита стълба, водеща нагоре.