Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— Не мога да стоя още дълго тук — заяви Соления Хансън, застанал до дясното перило на кораба. — Ако не внимаваме, онези от пристанищната охрана ще дойдат да душат. — Плъзна поглед в нощния мрак. Тъмнината беше непрогледна. Морето тъмнееше като набраздена локва черно мастило, а звездите се криеха зад плътен облачен слой. Нямаше луна. Единствената светлина идваше от крайбрежните хотели на остров Сентоса и ярките неони на Сингапур.
— Търпение, капитане — каза Ласло Арагас до него.
Беше със същия тоалет като преди — бял костюм, лъснати до блясък обувки и панамена шапка, кривната на главата. Липсваха само слънчевите очила. Заменени бяха с други — антикварни на вид и с рогова рамка, които незнайно защо изглеждаха още по-заплашително. Бинокъл за нощно виждане руско производство висеше на кожена каишка от врата му. Сандъците с логото на „Слазенгер“ чакаха на палубата недалеч от двамата мъже. На мостика над тях Ели Санторо стоеше на пост, готов при нужда да се свърже с Максевъни и да му нареди пълен напред.
— Лесно е да се каже — отвърна Хансън. — Само че мен някак не ме блазни идеята да се озова в шанхайския затвор, задето съм се опитал да внеса контрабандно вашите топки за тенис.
— Няма да ходиш в Шанхай — успокои го Арагас. — Не сега и не заради мен, поне. — Вдигна бинокъла за нощно виждане пред очите си и се взря в мрака. — А — тихо промърмори той. — Идват. — Обърна се към Хансън и се усмихна. — Искаш ли да погледнеш?
Хансън кимна. Арагас измъкна бинокъла през главата си, като внимаваше да не събори панамената си шапка. За шестте дни, откакто отплаваха от Маривелес, Хансън нито веднъж не го видя без нея. Арагас се хранеше в каютата си, а според Базуки, самоанския стюард и помощник-готвач, дори тогава шапката не слизала от главата му.
Хансън вдигна бинокъла пред очите си. Светът потъна в зелени оттенъци. На триста метра дясно на борд се виждаха очертанията на бърза лодка, острият й нос оставяше широка зелена ивица от разпенена вода зад нея. Дори през лещите за нощно виждане силуетът на лодката се различаваше ясно, както и широката тъмна ивица по дължината на борда — наближаваше ги една от половин дузината моторници „Родман 55“ на сингапурската брегова охрана. Нямаше смисъл да дава заповеди на Максевъни. Моторниците „Родман“ развиваха тридесет и пет възела в спокойно море, а „Кралицата“ трудно можеше да вдигне и половината от тази скорост. С други думи, бяха прецакани.
Свали бинокъла и се обърна към Арагас.
— Копеле.
— Предателството е чудно нещо, нали? — изхили се Арагас.
Хансън усети как вътрешностите му се стягат на възел. Край на играта.
— Мога да изхвърля през борда нещастния ти задник още сега. — Извади сгъваемия нож от джоба си и острието лъсна с изщракване. — Но първо ще ти срежа някоя артерия за забавление на акулите.
— Не ставай глупав, капитане. Онази лодка разполага с петдесетмилиметрова картечница, а хората ми също са въоръжени добре. Да не споменавам за четирите средни звукови торпеда „Уайтхед“. Докато се обърнеш, корабът ти ще се превърне в старо желязо. Ще си мъртъв, преди първата акула да ме е захапала.
Патрулната моторница наближаваше. Прожектор блесна на носа й и лъчът му окъпа в ярка светлина целия фланг на „Кралицата“.
Ели излезе на мостика и извика разтревожено на Хансън.
— Проблем ли имаме, шефе?
— Ще ти кажа, ако има нещо — извика на свой ред Хансън. Ели се прибра в кабинката. Хансън се обърна към Арагас. — Значи си нещо като ченге?
— Правилно сте разбрали, капитане, аз съм нещо като ченге. Да сте чували за ТИОК?
— Частни копои — отговори Хансън. ТИОК беше съкращение от Търговска и индустриална охранителна корпорация, приватизирано крило на сингапурската полиция, което обикновено се занимаваше с индустриални престъпления и разузнаване.
— Специалист. Антитероризъм.
— Че то в днешно време кой не е? — изсумтя Хансън. — Човек ще си помисли, че другите престъпления са изчезнали.
— За мен е така — отвърна Арагас. — Тероризмът е скъпо занимание за всички замесени и най-често се финансира с търговия на наркотици.
— И какво правим тук? — попита Хансън.
— Същото, което ти обясних в самото начало — отговори наконтеният дребен мъж.
— Превозваме топки за тенис. — Хансън кимна с глава към купа сандъци с тигровото лого.