Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Ще повикам секретарката си, докато провеждам разговорите, но вероятно по-късно през деня ще се възползвам от предложението ти.
Както се случва понякога в бюрокрацията, времето, нужно, за да се задвижат нещата, се оказа забележително кратко. В края на деня специалистът от хюстънската полиция беше изслушал записа, но не можа да определи със сигурност дали става дума за изстрел. Според него вероятността да е изстрел бе седемдесет и пет процента. Дежурният в летищната кула на „Макмърдо“ потвърди, че всичките им машини са на земята заради лошото време и никакво извънредно положение не може да е толкова сериозно, че де рискуват живота на някой от екипажите. Край станцията „Палмър“, единствената друга американска станция на полуострова, положението беше още по-тежко, така че и за тях беше невъзможно да проверят какво става в „Уилсън-Джордж“. Бяха направени сондажи сред други нации с разположени наблизо изследователски центрове. Най-близка се оказа аржентинската станция, но въпреки връзките сред научната общност те категорично отхвърлиха молбата.
В осем вечерта новината за извънредното положение достигна до съветника по националната сигурност на президента. Тъй като „Уилсън-Джордж“ се намираше толкова близо до аржентинската база и имаше съмнение за стрелба, съществуваше възможност да са били нападнати. Различни идеи бяха обсъждани до късно през нощта и накрая беше изпратено искане до Националната разузнавателна служба да се пренастрои един сателит, за да заснеме изолираната изследователска станция.
До разсъмване снимката беше анализирана, но дори забележителна оптика на сателита беше победена от бурята, която бушуваше върху половината континент.
И тогава, както често се случва в бюрокрацията, резултатността приключи. Никой не знаеше каква трябва да е следващата стъпка. Цялата информация, която можеше да се събере и проучи, беше събрана и проучена. Трябваше да се вземе решение, но не можеше да бъде намерен човек, който да го направи.
Когато Лангстън Овърхолт пристигна малко след девет в Лангли, той взе чашата кафе, която секретарката беше приготвила за него, и влезе в кабинета си. Зад бронираното стъкло на прозореца се виждаха раззеленени дървета. Вятърът танцуваше с клоните им и рисуваше фрактални сенки по моравата.
Кабинетът му беше спартански. За разлика от множество други висши служители на ЦРУ, Овърхолт нямаше „стена на егото“ — снимки, на които да е увековечен с високопоставени персони. Никога не беше изпитвал нужда да рекламира своята важност пред света, но при неговото обвито в легенди име това не беше и нужно. Всички, които идваха при него тук, на седмия етаж, добре знаеха кой е. И докато много от достиженията му оставаха дълбоко заровени тайни, с годините се беше дочуло достатъчно, за да осигури положението му в Агенцията. По стените имаше само няколко снимки, най-вече потрети, заснети, докато семейството му нарастваше, и само една моментална снимка с виолетови отсенки, на която се виждаха той и млад азиатец. Само специалист би различил в него тибетския Далай Лама.
— Да, може би малко его — измърмори той, когато стрелна поглед към снимката.
Прочете информацията, която беше разпратена на всички висши служители. Тя беше много по-подробна от изпратената на президента, който още в началото на своето управление бе дал да се разбере, че не обича да му досаждат с подробности.
В нея се съдържаха обичайните световни новини: бомба избухнала в Ирак, петролни работници убити в Нигерия, Северна Корея продължава със стойките си покрай демилитаризираната зона. Произшествието в полярната станция „Уилсън-Джордж“ беше отбелязано с едно изречение на предпоследната страница, след съобщение за предстоящото арестуване на сръбски военнопрестъпник. Ако се беше случило в друга антарктическа база, Овърхолт не би му отделил време, но от информацията ставаше ясно, че аржентинците имат база на осем километра от американската, и резкият им отказ да изпратят екип да провери какво става събуди инстинктите му. Той поиска записа от камерата на Паркъровия компютър.
След това веднага разбра какво трябва да се направи.
Свърза се с директора на отдела за Южна Америка и му отговориха, че предната вечер Кабрило е предал захранването на двама куриери на Агенцията в Асунсион и в момента лети с чартърен полет към калифорнийското крайбрежие.
Овърхолт прекъсна разговора по вътрешния телефон и се обади в Хюстън на д-р Паркър. След това проведе международен разговор.