Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Човекът стигна до собствения си фургон, петия преди този на Гриндъл, и се качи на капрата.
— Заради погребението на принца е — всеки благородник от Запада и половината от Изтока са в града — и макар че е пазарен ден, стражите се качват в колите и оглеждат всеки идващ, като че ли търсят убиеца на самия крал.
Думите на мъжа преминаха в недоволно мърморене, примесено с цветисти ругатни. Ерик махна на Ру да се отдалечат от фургоните, че да не могат да ги чуят.
— И какво ще правим сега? — каза Ру.
— Не знам — отвърна Ерик. — Покрай цялата тази погребална история може да търсят нещо друго. Но ако ни открият, това ще ни струва главите.
Помисли малко и добави:
— Може би трябва да почакаме до тъмно, да заобиколим и да намерим някой друг, по-малко охраняван вход. И все пак ще е проблем да влезем зад градските стени.
— Всичко с времето си. Ако успеем да се вмъкнем в предградията, ще намерим начин да се озовем и зад стените, сигурен съм. Винаги има път навътре и навън от града за хора, които не искат да привличат много вниманието върху себе си.
— За крадците и контрабандистите ли говориш?
— Да.
— А какво ще кажеш да заобиколим града и да опитаме през друга порта?
— Много е далеч — каза Ру. — Не знам точно къде е крайбрежието на запад, но си спомням, че баща ми люто кълнеше, когато трябваше да минава оттам. Казваше, че е още половината разстояние от това, което сме минали. А и не знам какви врати има откъм северната част. Ако обаче останем на пътя без фургона на Гриндъл, ще изпъкваме като нашарени с червена боя.
— Е — каза Ерик, — най-добре е да се върнем и да измислим някакво обяснение, за да не се усъмни нашият човек.
— Той и сега има някакви подозрения, но не е свръхлюбопитен, което е добре — отвърна Ру. После, със заразителната си усмивка, добави: — Освен това мисля, че ме харесва. Каза, че имал дъщеря, която трябвало да видя. Басирам се, че и тя е грозна като него.
— Искаш да се ожениш заради парите ли? — засмя се Ерик.
— Само ако успея — ухили се Ру, докато приближаваха фургона на търговеца.
Гриндъл изслуша обясненията им за чакането, после попита:
— Вие ще продължите ли?
— Така мислим — каза Ру. — Ще минем по-бързо през вратите, ако тръгнем пеша, а и ти си в безопасност тук от всякакви мародери, така че не се нуждаеш повече от компанията ни. Имаме да свършим нещо край пристанището и колкото по-бързо го направим, толкова по-добре.
— Добре тогава, нека боговете бъдат с вас. И ако наминете пак към Крондор, обадете ми се, за да ми кажете как вървят работите ви.
После се обърна към Ру:
— Ти, момче, си мошеник и лъжец, но може да станеш добър търговец, стига да престанеш да мислиш, че всички са по-глупави от тебе. Това е грешка, помни думите ми.
Ру се засмя и махна за сбогом на Гриндъл, докато Ерик нарамваше пътната си торба. Закрачиха покрай фургоните, докато не се увериха, че са извън полезрението на търговеца, а после кривнаха от Кралския път към една малка ферма на север.
Ерик смачка една досадна муха, която не искаше да се махне от лицето му, и каза доволно:
— На ти!
— Сега — Ру на свой ред прогони няколко мухи — се опитай да убиеш всичките им малки братчета и сестричета…
Ерик се облегна на бала сено. Фермата беше празна — изглежда, цялото домочадие бе отишло в града по някаква причина. Това беше добре поддържано малко стопанство с къща и две пристройки — нужник и вкопана изба, а също и обор. Ерик реши, че фермерът и семейството му чакат да влязат в града или вече са влезли там.
Младежите чакаха да се стъмни преди да се опитат да прекосят откритото поле на изток към града и да се промъкнат в предградията. Ру бе убеден, че намерят ли приличен хан, ще открие някой, който да им посочи път за града срещу малко възнаграждение. Ерик не беше толкова сигурен в този план, но не можеше да предложи алтернатива, така че не се възпротиви. Бяха седнали в задната част на обора, под камарата сено.
— Ерик?
— Да?
— Как се чувстваш?
— Добре. Рамото ми е като ново.
— Не, нямам предвид това — каза Ру. Играеше си с една дълга сламка. — Искам да кажа след всичко, което стана — след убийството на Стефан…
Ерик дълго не проговори. Накрая каза:
— Мисля, че той си търсеше смъртта. Не чувствам нищо особено. Бях изненадан, когато се свлече, след като го намушка с ножа. Много по-зле ми беше, когато промуших бандита. Направо щях да повърна. — Замълча за момент. — Странно, нали? Държах моя природен брат, така че да можеш да го убиеш, и не почувствах нищо — дори и облекчение заради Розалин, — но когато пред мен застана напълно непознат, може би убиец, щях да си повърна червата.