Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Глава 14
Блейс седеше пред колибата си на купчина елхови клонки, покрити със старо одеяло.
Беше невероятно горещ летен ден. О, утешаваше се той, поне разполагам с вода, па макар и почти гореща, а елхите наоколо хвърляха рехава сянка, защитаваща го от палещите лъчи на местното слънце.
Той неизвестно защо си помисли, колко ли е било трудно на генетиците, занимаващи се с оформянето на пейзажа на Асоциация, да създадат вид елхи, които да оцеляват през краткото, но знойно лято, а да успяват да цъфтят през по-меката зима.
Течеше дванадесетия ден на пост и бездействие, и Блейс установи, че не може да се съсредоточи върху нищо. Тогава реши, че е по-добре да остави ума си да блуждае, защото беше убеден, че именно подсъзнанието му е в състояние да намери решение на ред глождещи го въпроси.
Той беше изпаднал в същото състояние на унес, което човек изпитва малко преди да заспи — тогава, когато му е много лесно да се поддаде на някакво внушение. Само че на Блейс не му се спеше въобще. Пък и съня не му помагаше много. Чувстваше се много слаб от постенето и явно това си казваше думата.
Беше успял да прескочи прага и вече не усещаше глад. Трябваше да си признае обаче, че между втория и петия ден гладът го мъчеше зверски и се блазнеше от мисълта да зареже всичко това и да се върне във фермата. Но независимо от голямото изкушение нещо още по-силно от физическите лишения го караше да продължава с постенето.
Досега Блейс все още не бе намерил Бога. Но разумът му събираше парченце по парченце всеки факт, който потвърждаваше съществуването на Господ, като център на вселената. Предишната му идея, че Вселената не може да функционира като едно цяло без наличието на някаква мощна управляваща всичко сила, която именно се явяваше божеството, се трансформира в твърдо верую. Сега вече всичките му съмнения отпаднаха. Бог, макар и невидим, непременно съществуваше.
След като това изкристализира напълно, той спокойно можеше да прекрати поста си. Беше решил, че е достигнал това, което желаеше. Освен това и Хенри, и момчетата много се опасяваха за здравето му. Макар да беше отслабнал малко, не усещаше някакви други вредни последствия, освен покой и удовлетвореност, а всичко останало сякаш беше без значение.
Ако не бяха атмосферните условия и предупрежденията на доктор Родерик, Блейс вероятно не би имал нищо против да прекара остатъка от живота си именно по този начин. Само спиш, седиш покрай колибата и мислите ти витаят.
Той усещаше сега, че Вселената съществува в и около него. Нямаше нужда да разглежда звездите на екран, за да се убеди колко неимоверно безкрайно е окръжаващото го пространство, както си беше седнал с кръстосани крака на одеялото, той го усещаше, и същевременно се рееше в неограничените от нищо пространства на вечността и необятността.
Беше време да отиде до къщата за чаша бульон. Всъщност въобще не изпитваше глад, но беше свикнал да изпълнява заповеди и затова се насили да стане и да тръгне към къщата.
От гората тръгваше леко нанагорнище, през пасбището на козите, и изкачването струваше доста усилия на Блейс. Най-накрая той се добра до къщата, масата вече беше подредена и Хенри, Уил и Джошуа го очакваха. Като го съзря, Уил бързо скокна да му донесе бульона.
Блейс усещаше внимателните погледи на другите, но това изобщо не го развълнува, както не го вълнуваше и нищо друго в последно време.
Горещата течност приятно опари устата му, но като изпи половината, разбра, че повече не иска и остави лъжицата.
— Какво има, Блейс? — учуди се Хенри. — Та ти не си изпил и половината.
Блейс погледна в чашата и се насили да го допие.
— Блейс! — отново го спря Хенри.
— Какво, чичо?
— Как се чувстваш, момчето ми?
— Нормално — отзова се Блейс.
— Знаеш ли, че вече минаха почти две седмици? — забеляза Хенри.
— Нима? — учуди се Блейс.
— Успя ли да намериш Бога, както очакваше? — не го оставяше на мира Хенри.
— Не. — Блейс чувстваше, че трябва да каже още нещо, но нищо не можеше да измисли. Той фактически беше стигнал до Бога по един собствен, но съвсем различен от общоприетия начин. Но му струваше твърде много усилия да обясни разбираемо това на Хенри и затова продължи да седи мълчаливо, и само го гледаше.
— Цялата тая работа според мен излезе от контрол, Блейс — решително произнесе Хенри. — Искам да поговориш с Грег — но се страхувам, че в това състояние едва ли ще можеш да отидеш сам, по-добре да те закарам. Джошуа и Уил! Бързичко запрягайте козите!
„Защо ми е да се срещам с Грег?“ — помисли си Блейс. От друга страна, ако почнеше да разпитва, щеше съвсем да се измори. Затова когато момчетата казаха, че каруцата чака, той се надигна от мястото си, акуратно остави стола на мястото му и излезе след Хенри.