Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
От над хиляда воини • бе наобиколен
на пищната трапеза. • Брунхилда този ден
прозря, че тъй заможен • васал не се намира,
но — още благосклонна — • реши да не придиря.
На царската вечеря • изпи се много вино,
наквасило неволно • и облеклото фино,
когато виночерпци • доливаха бокали,
прислужвайки усърдно • из празничните зали.
Тъй както повеляват • придворни обичаи,
поеха всички дами • подир към свойте стаи.
Където и да беше • на всеки краят роден,
към всички домакинът • бе благоразположен.
Нощта като отмина • и взе да зазорява,
на камък драгоценен • искрящата поява
върху одежда скъпа, • из дрешника прибрана,
девиците възрадва, • избиращи премяна.
Пред княжеската зала • дойдоха на ранина
оръженосци шумни • и рицари мнозина
за утринната меса, • изпята в чест на царя.
В турнир подир ги прати • да си се надпреварят.
Тръбачи затръбиха • и флейта прозвуча,
забиха барабани • тържествено така,
че в твърдината вормска • ехтежът им отекна.
Юнак подир юнака • на свой жребец се метна.
Голяма надпревара • подемаха момците
в бургундските полета. • Припламваше в очите
възторжената смелост • на младостта сърцата,
зад щита бе стаена • на рицар красотата.
От горните прозорци • честитите царици
следяха вече редом • с нагиздени девици
за воина как турнирът • забава бе прекрасна.
Пред свитата застанал, • сам царят коня яхна.
Тъй времето потече • за тях като насън.
От църквата дочу се • тоз миг камбанен звън.
Изведоха тогаз и • за дамите коне,
витязи придружиха • владетелките две.
Пред църквата се всяка • бе в себе си вглъбила,
към гостите Брунхилда • все още беше мила.
Те влязоха с корона • в просторния храм Божи —
ненавист обичта им • по-сетне разтревожи.
След службата отново • поеха път обратен.
Сред почести подире • се сбраха в кръг приятен
на обедна трапеза. • Таз радост, породена
от празненството, трая • тъй единайсет дена.
Перейти на страницу: