Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Моля ви, помогнете ми — изрече почти без дъх. — Ще ми помогнете ли?
Старецът вдигна глава. Очите му бяха млечнобели. Той протегна ръка и каза:
— Бакшиш. Бакшиш.
— Няма — изсъска отчаяно тя. — Няма бакшиш. Помогнете ми!
— Бакшиш — повтори той и я сграбчи за ръкава. — Дай бакшиш.
Тя се опита да се откопчи, но той не я пускаше. Пръстите му се бяха впили в ризата й като нокти на хищна птича.
— Бакшиш! Бакшиш!
Чу се вик и тропот на крака. Тара се огледа обезумяла. От площада излизаха четири улици, включително тази, по която беше дошла. Тя ги заоглежда трескаво, за да прецени откъде идва звукът, но трополенето отекваше отвсякъде гръмко като удари на барабан. За миг тя се вцепени — не знаеше накъде да побегне. След това ужасът й вдъхна неочаквана сила, тя се отскубна от просяка и хукна с всички сили в улицата, срещуположна на онази, откъдето беше дошла. Още докато я наближаваше, видя двете брадати фигури да излизат иззад ъгъла и да се насочват право към нея. Втурна се към една от другите улици, но някакъв необясним инстинкт я накара да свие рязко и да се затича към улицата, откъдето беше дошла.
Спря в началото и се обърна, останала без дъх. Двамата в черните роби тъкмо излизаха на площада. Забелязаха я, забавиха крачка и погледнаха надясно към улицата, в която за малко не беше свила. Спряха за миг — но тогава се появи една огромна фигура, същата, която беше видяла в Сакара и пред хотела. Костюмът на мъжа беше измачкан, а кръглото му лице лъщеше от пот. Той я изгледа за миг — дишаше тежко, — а после бръкна в джоба си и извади нещо като малка зидарска мистрия.
— Къде е? — изръмжа и пристъпи към нея. — Къде е парчето?
— Не разбирам за какво говорите — прошепна немощно Тара. — Сигурно ме бъркате с някого.
— Къде е? — повтори той. — Липсващото парче. Йероглифите. Къде са?
Беше прекосил почти половината площад и беше стигнал до палмата.
— Бакшиш! — нададе вой слепецът и сграбчи лененото сако на гиганта. — Бакшиш.
Гигантът се опита да махне ръката му, но не можа. Изпсува, вдигна ръка и заби дръжката на мистрията в носа на слепеца. Чу се отчетлив пукот, сякаш се трошаха клечки, и след него оглушаващ писък от болка. Тара не дочака да види края. Обърна се и побягна. Зад гърба й отново отекнаха стъпки.
Тичаше и тичаше — на ръба на припадъка. Зави наляво под някаква арка, а оттам в нещо като тунел, който я изведе в един двор, пълен с жени, които перяха. Тя претича покрай тях и излезе на някаква улица. Тук имаше повече хора. Сви надясно в друга улица и изведнъж навсякъде имаше хора и магазини, и сергии. Тя забави малко крачка и се опита да си поеме дъх, после побягна отново. Но в същия миг две силни ръце я сграбчиха и я обърнаха.
— Не! — изкрещя тя. — Не! Пуснете ме!
И заудря нападателя с юмруци.
— Тара!
— Пусни ме!
— Тара!
Беше Даниел. Зад гърба му в бледото следобедно небе се издигаха двете минарета на каменната арка близо до хотела. Беше направила пълен кръг.
— Опитват се да ме убият! — задъха се тя. — Опитват се да ме убият и мисля, че същите хора са убили татко.
— Кой? Кой се опитва да те убие?
— Те.
Тя се обърна и посочи. Но по улицата имаше толкова много хора, че изобщо не видя преследвачите си. Оглежда се още няколко секунди, а после се обърна към Даниел, зарови глава в рамото му и се вкопчи в него.
Луксор
Докато се отдалечаваше от Храма на Хатшепсут и размишляваше над казаното от Сюлейман, Халифа подмина две момчета, които идваха на камили откъм Дра Абу ел-Нага. Те се смееха, ръчкаха камилите с остените и им викаха като всички камилари: „Ялла бесара! Ялла нимшех!“ (По-бързо! Хайде!). Той ги погледна и в същия миг настоящето сякаш се изпари и Халифа отново беше момче и отново беше в обора на камилите в Гиза с брат си Али, в доброто старо време преди всичко да отиде по дяволите.
Не беше сигурен кога точно Али беше стигнал до Саиф ал-Таар. Метаморфозата не беше внезапна. По-скоро представляваше постепенна асимилация — бавен и плавен ефект, отдалечил неумолимо брат му от приятелите и семейството и тласнал го в ръцете на насилието. Халифа често си мислеше, че ако беше забелязал по-рано промяната в Али, ожесточаването му, сигурно би имал възможност да направи нещо. Но не беше забелязал нищо. Или поне се беше опитвал да се самоубеждава, че нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат. И затова Али беше умрял. Заради него.