Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Агайла просто бе скръстила ръце. Киска си бе представяла твърдия й, неодобрителен поглед. Поглед, който сякаш можеше да разтопи камък. Войникът веднага бе вдигнал ръка пред лицето си, за да се предпази от злото око. С другата бе изтеглил меча си.
— Ще ме проклинаш, така ли! — изръмжа той.
Друг войник избута новобранеца настрани. Той също бе облечен в пехотинско сиво, но неговата униформа бе размъкната, оръфана и избеляла. Киска зърна проблясъка на сребърни пагони на гърдите му. Имперски ветеран.
— На този остров е пълно с восъчни вещици и продавачи на любовни еликсири — посочи Агайла. — Няма да ме безпокоите повече, нали, сержант?
Ветеранът свали ръкавиците си и ги шляпна силно в пелерината, а от плата се вдигна червеникав облак прах. Охров прах? Нима пелерината му бе просмукана с пясъците на Седемте Града? Ветеранът и Агайла дълго се гледаха и мълчаха. След това той се изплю на земята и промърмори:
— Водим петима магове с нас, в случай, че се наложи, нали разбираш.
— Тогава ги извикайте. Но помислете за мисията си тук, сержант. Каква е тя? Да обучите тези мъже или да ги погубите?
Войникът изсумтя и промълви под мустак:
— Да обуча задника си.
След това кимна на Агайла и махна на войниците си.
— Размърдайте се, безполезни камилски лайна такива!
Тогава войникът, когото ветеранът бе изблъскал настрани, вдигна заплашително меча си.
— Но, Араган, тя е една от тях. И казват, че е…
Той се приближи до сержанта си и прошепна нещо в ухото му.
На Киска й се бе сторило, че чува думата „богата“. Ветеранът се намръщи, измъкна меча от ръцете му и го удари по главата с плоското на острието. Новобранецът изквича и отскочи встрани.
Сержантът извика подир хората си:
— Казах да се размърдате! Проклети да са безполезните ви кожи.
След това се обърна към Агайла и я посочи с пръст.
— Ти! — излая мъжът. — Дръж тази проклета врата затворена или ще се върна и ще те издърпам навън за косата.
Агайла кимна.
— Да, сержанте. Ще направя така, както казвате.
Когато Агайла се бе върнала горе, Киска й бе казала, че никога няма да й прости за това, че я бе заключила в стаята й през най-вълнуващия ден в живота й. Агайла бе повдигнала вежди.
— Вълнуващ?
Ето я сега, отново в къщата на Агайла и отново в такава нощ. Пак бе потърсила защитата или преценката на тази жена.
Киска прочисти гърлото си.
— Жадувам за това, откакто се помня. Моля те. Позволи ми да направя нещо.
Киска гледаше в пода, защото не смееше да погледне Агайла в очите. Страхуваше се, че звучи като разглезено дете. Но изведнъж видя пара, която се къдреше във въздуха над умивалника. Пара?
Агайла мълчеше.
— Лельо… какво е това?
Агайла погледна надолу. Вкамени се от изненада, след което прошепна:
— Мили Богове.
Това, което допреди малко бе умивалник, пълен с гореща вода, се беше превърнало в замръзнала полусфера от лед, който се изпаряваше на горещината на огъня, пламтящ в огнището. Киска попита тихо:
— Какво става?
Агайла се изправи с каменно изражение. Полите й прошумоляха, когато прекоси разстоянието до старото си бюро, отрупано със свитъци и писма.
— Добре тогава — рязко каза тя. — Трябва да призная, че бих предпочела да те задържа тук против волята ти. — Тя погледна към Киска. — Но ти никога не би ми простила това, нали?
Момичето просто кимна, опитвайки се да спре усмивката, напъпила на лицето й, борейки се с порива да се хвърли в краката на леля си.
Агайла подсмръкна и извади един свитък от близката ниша.
— Да. Всички тези години, през които си жадувала за действие, заточена в този забравен ъгъл на Империята, а сега ти се отдава възможност… по-голяма, отколкото си очаквала… отколкото аз съм очаквала, струва ми се — каза тя и надраска нещо на жълтия лист. — Щом толкова искаш да направиш нещо, понеже иначе никога не би си простила, а не би простила и на мен, ще ти дам нещо да правиш.
Агайла нави свитъка, запечата го с капка восък от една свещ и притисна пръстена си във восъка.
— Е? — рече тя и махна на Киска да се приближи. — Ела тук. Занеси това на мъжа, когото наричаш своя мишена. Направи това, което ти каже след като му го предадеш. Става ли?