Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Цялото тяло на Джейк бе плувнало в пот — и заради горещината от огъня, и заради страха от това, което го очакваше.

Вратата се отвори със скърцане. Джейк успя да се извърне достатъчно, за да види как в тъмницата влиза позната фигура. Магистър Кре се насочи право към Джейк и неговия мъчител. Нямаше и следа от доброта и сърдечност по мрачното му лице. По острия му нос и изпъкналите скули танцуваха сенки. Татуираното на челото му око като че ли примигваше в синхрон с пламъците.

— Готов ли си, Дого?

Огромната фигура на тъмничаря като че ли се сви под тройния поглед на Кре.

— Да, господарю! — Той посочи с месестата си ръка изобилието от инструменти за мъчения. — Задавай въпроси. Аз ще се погрижа да получаваш отговори.

— Добре, Дого. — Кре впери поглед в увисналия с главата надолу Джейк. — Нека обаче първо видим дали нашият пришълец няма да прояви желание да ни сътрудничи. Ще започнем с най-лесните въпроси и ще преценим дали отговаря охотно. Сетне ще позволим на вещицата Хека да прецени истинността на думите му.

Кре вдигна ръка и сенките в далечния край на помещението се раздвижиха. Оттам изникна дребна, мършава фигура, облечена цялата в черно, и пристъпи напред. До този момент Джейк не бе забелязал присъствието й. Дори провесен с главата надолу той не успяваше да зърне лицето й.

Откъм черното наметало долетя тихо съскане: гласът бе писклив и определено принадлежеше на жена.

— Ззззадай въпроссса сссси! — Тя протегна ръка и разкри пръсти, скрити в ръкавица. Те стискаха дебел гърчещ се плужек. На цвят беше черен, само от двете му страни минаваха отровнозелени ивици.

Преди Джейк да има време да си представи какво възнамерява да направи с това гнусно създание, вещицата го тикна в лицето му. Плужекът се залепи с влажен плясък за него и се вкопчи в едната му буза.

Джейк се сепна, сетне се разтресе целият в опитите си да се отърве от плужека.

— Какво правиш? — извика той.

Плужекът запълзя по лицето му и се настани върху скулата му. Миришеше като отходната яма в килията. Освен това пълзящата твар изгаряше кожата му, сякаш слузта й съдържаше киселина.

Кре се наведе и извърна лице така, че да погледне Джейк в очите.

— Внимавай, чужденецо. За предпочитане е да запазиш спокойствие. Приятелчето на Хека усеща, когато пулсът ти се ускори или когато кожата ти пламне. Преценява дали говориш истината, и те наказва, ако лъжеш.

Джейк събра цялата си воля, за да регулира дишането си. Когато се успокои, паренето намаля. Очевидно плужекът действаше като естествен детектор на лъжата.

Египтянинът продължи:

— Ще започнем с нещо съвсем просто. Името ти, чужденецо.

Джейк нямаше причина да лъже.

— Казвам се Джейк. Джейк Ренсъм.