Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Или както бе казала Райли - „само през трупа ми“. Така че, ако официалната сватбена церемония, която по традиция следва или придружава коронацията, трябва да се отложи, то ще бъде само още веднъж. Защото сватба ще има, и то скоро.
Независимо дали щяха да открият Джъстис и д-р Макдърмът или не.
Когато всички воини пристигнаха, Конлан вдигна ръка, за да запазят тишина и се обърна към най-старшата от слугините, които бяха в стаята, за да предложат на останалите нещо освежаващо.
- Благодаря ти, Нийла. Остави подноса, ние сами ще се обслужим.
Мълчаливата молба да ги остави насаме, веднага бе разбрана от Нийла. Тя служеше на семейството му от десетилетия и за нещастие много добре знаеше какво се изискваше по време на война. Едва-едва кимна и с едно движение на ръката даде знак на останалите слуги, които за секунди напуснаха стаята, затваряйки огромните, изработени от метал и орейхалк, врати зад себе си. Блестящият метал, познат само в Атлантида, се преплиташе с медта в сложен дизайн. Символи за приветстване или предупреждение, Конлан така и не успя да разбере с точност.
Той отпи голяма глътка от кафето си и постави чашата на масата.
- Добро утро на всички. Благодаря, че се отзовахте в този ранен час. Всички сме наясно със ситуацията и няма да губя време в обяснения. Целите ни са три. Първо, трябва да намерим Джъстис и д-р Макдърмът. Второ, Аларик ще определи дали Джъстис е покварен, от времето прекарано в Пустошта. Трето, ще действаме настъпателно.
- Време беше - извика от другия край на стаята Вен, който стоеше изправен до стола, където бе седнала Ерин. - Игричките ни с отстъпниците на Анубиса не ни доведоха до нищо освен болка, болка и пак болка. Ако тя го е наранила... - думите на Вен заглъхнаха, но дори и от такова разстояние Конлан можеше да види болката в очите на брат си. Джъстис бе жертвал себе си, за да спаси Вен и от тогава тежестта на това бреме тегнеше над душата на воина.
- Трябва да се съглася - каза Аларик. Стоеше сам, както винаги. Далеч от останалите.
Може би само Конлан знаеше за пълната сила на неговата самота. Конлан бе с него, когато жрецът за първи път осъзна силата на чувствата си към Куин. Но всички жреци на Посейдон даваха клетва за безбрачие, а и ролята на Куин като лидер на бунтовниците, бе тласнало и нея към уединението.
Никога досега не е съществувала толкова невъзможна връзка, но тези чувства не се забравяха така лесно.
- Трябва да работим от по-близо с човешките бунтовници и да измислим подробен план -продължи Аларик. - Дните и вековете ни като ударна група са зад гърба ни. Ако Куин, ако Джак и Куин са в състояние да се срещнат с нас, трябва да го направим възможно най-скоро. Но, разбира се, приоритетът ни е Джъстис.
Райли се размърда на креслото и издаде звук, изразяващ неудобството й. Конлан се напрегна, готов да прекоси стаята и да й помогне.
- Добре съм. Само се протягам. Синът ни настоява да седи на пикочния ми мехур.
- Дъщеря ни винаги е неспокойна, също както майка си - поправи я Конлан.
- Ако искате да знаете пола, трябва само да попитате - сухо отбеляза Аларик. - Колкото и да харесваме забавните ви разговори през последните седем месеца.
Райли извъртя очи, постави една възглавница зад гърба си и се огледа наоколо.
- Няма нищо, нищо по-важно от това да намерим Джъстис и да се убедим, че той е добре. Дори и преди да разберем, че ти е брат, знаехме, че е част от семейството ни, както всеки един в тази стая. Всеки един от Седемте.
Последваха няколко кимвания в знак на съгласие. Конлан започна да говори, но Райли поклати с глава.
- Сега е мой ред да бъда лицемерна. Разбирам, че всичко трябваше да бъде отложено, след като Джъстис бе пленен от Анубиса. Направих каквото можах, за да помогна в търсенето. Но този път, съдейки по онова, което ми казахте, той е изчезнал по собствена воля. И не само това, ами е отвлякъл и бедната археоложка.
- Може да се определи като инцидент с международно значение - каза Ерин и леко потръпна.
- Точно така - отвърна Райли. - Ето какво имам предвид, макар да знам, че ще прозвучи зле. Бебето ми няма да се роди, докато родителите му не се венчаят. Знам, че няма как да направим голямата пищна сватба, но за мен това не е проблем. Никога не съм искала голяма сватба. Но или ще отидем в църквата, която се намира близо до дома ми, или ще доведем свещеника в Атлатида, или пък ще отидем в проклетата капела на Елвис в проклетия Вегас. Не ми пука. За мен това няма значение. Така или иначе, винаги съм харесвала Елвис. Но по единия или другия начин, двамата с Конлан ще се венчаем другата седмица.