Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Ще бъде по-мила утре сутринта, щом и мине мигрената. Ще видиш.
- Съмнявам се - отвърна през шепот младата жена, сетне се обърна към майор Трентам и рече: - Нали ще извините и мен? Денят беше уморителен, пък и съм сигурна, че вие двамата имате да си разказвате много неща.
Двамата мъже станаха, а тя излезе от дневната и се качи по стълбището в предоставената и спалня. Съблече се набързо, изми се с ледената вода в легена, прекоси неотоплената стая и се пъхна между завивките на студеното легло.
Вече се унасяше, когато чу, че някой натиска дръжката на бравата. Премига и се взря в другия край на помещението. Вратата се отвори, ала единственото, което Беки различи, бе мъж, който влиза и затваря тихо вратата подире си.
- Кой е? - прошепна уплашена младата жена.
- Аз съм, аз съм, няма страшно - успокои я също тъй тихо Гай. - Отбих се да видя как се чувстваш.
Беки придърпа завивката чак до брадичката си.
- Лека нощ, Гай - пожела му припряно.
- Не си много дружелюбна - укори я мъжът, който вече бе прекосил стаята и бе приседнал на крайчеца на леглото. - Просто исках да се уверя, че се чувстваш добре. Доста ти се събра тази вечер.
- Добре съм, благодаря - рече хладно младата жена.
Когато Гай понечи да я целуне, тя се дръпна толкова силно, че си удари лявото ухо.
- Времето вероятно не е много подходящо.
- И мястото - допълни Беки и се дръпна още повече - насмалко да падне от другата страна на леглото.
- Исках само да те целуна за „лека нощ“.
Младата жена му разреши от немай-къде да я прегърне и да я целуне по устните, Гай обаче я задържа в обятията си по-дълго, отколкото беше очаквала, и накрая тя се видя принудена да го избута.
- Лека нощ, Гай - отсече.
Отпърво той не се помръдна, после обаче се изправи бавно и каза:
- Може би някой друг път.
След миг Беки чу как вратата се затваря след него.
Поизчака малко, сетне стана от леглото. Отиде, завъртя ключа, извади го и пак си легна. Доста дълго се мята, преди да заспи.
Когато на другата сутрин слезе за закуска, разбра от майор Трентам, че жена му почти не била мигнала и още страдала от мигрена, затова решила да полежи, докато главата и мине напълно.
По-късно, когато майорът и Гай отидоха на църква и оставиха Беки да чете във всекидневната неделните вестници, на нея и направи впечатление, че слугите си шушукат нещо и се споглеждат.
Госпожа Трентам се появи за обяд, но дори и не опита да се включи в разговора в другия края край на масата. Най-неочаквано, докато им поднасяха плодовата салата с крем, тя попита:
- За какво беше днешната проповед?
- „Не причинявай на другите онова, което не искаш те да причиняват на теб“ - отвърна някак дръпнато майорът.
- Хареса ли ви службата в нашата църква, госпожице Салмън? - обърна се за пръв път домакинята към Беки.
- Аз не съм... - подхвана младата жена.
- А, да, вие сте от богоизбраните.
- Не, не, ако изобщо може да се каже, че изповядвам някаква религия, то това е римокатолицизмът.
- А! - престори се на изненадана домакинята. - Пък аз си рекох, е с това име... Салмън... при всички положения нямаше да ви хареса в нашата църква, прекалено скромна е.
Беки се запита дали всяка дума, всяка постъпка на госпожа Трентам са предварително отрепетирани.
След обяда домакинята отново изчезна някъде, а Гай предложи двамата с Беки да се поразходят. Младата жена се качи в отредената и стая, за да обуе възможно най-старите си обувки - не искаше и да си помисли, че отново може да и се наложи да взима някой чифт от ботушите за езда на госпожа Трентам.
- Готова съм на всичко, само и само да се махнем от къщата - сподели тя с Гай, щом слезе при него, и не посмя да отвори отново уста, докато не беше сигурна, че госпожа Трентам вече не може да я чуе.
- Какво очаква майка ти от мен? - възкликна накрая.
- О, не го взимай толкова навътре - успокои я Гай и я хвана за ръката. - Прекалено чувствителна си. Татко е убеден, че с времето мама ще свикне с теб, пък и ако трябва да избирам между двете, знам коя ми е по-важна.
Беки стисна ръката му.
- Благодаря ти, скъпи, но не съм сигурна, че ще издържа още една вечер като снощната.
- Можем да си тръгнем, когато поискаме, и да прекараме остатъка от деня у вас - рече младежът. Беки се извърна към него - не го беше разбрала. Той добави бързо: - Хайде да се връщаме! Току-виж мама пак започнала да опява, че цял следобед сме я оставили сама.
Ускориха крачка.
След няколко минути вече се качваха по каменното стълбище пред къщата. Беки само се преобу, погледна се в огледалото - да не би да е рошава, и се върна при Гай в дневната. С изненада видя, че чаят вече е пренесен. Погледна си часовника: беше едва три и четвърт.