Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Върху лицето на младежа се изписа разочарование. Той я целуна и и пожела „лека нощ“. Беки отвори входната врата и се завтече нагоре по стълбите.
Влезе в жилището и видя, че Дафни още не си е дошла от провинцията. Седна на канапето и когато се здрачи, не си направи труда да включи осветлението. Приятелката и влетя след цели два часа.
- Как мина? - бяха първите думи, които изрече, след като нахълта в хола, изненадана, че Беки седи на тъмно.
- Ужасно.
- Значи скъсахте?
- Не съвсем - отвърна другата жена. - Дори ми се стори, че Гай ми поиска ръката.
- А ти съгласи ли се? - попита Дафни.
- Май да.
- Ами Индия?
На другата заран, след като си разопакова багажа, Беки с ужас установи, че прелестната брошка, която Дафни и бе дала за пътуването, я няма. Реши, че я е забравила в имението Асхърст.
Тъй като не изгаряше от желание да общува отново с госпожа Трентам, остави на пропуска в казармата бележка на Гай, за да сподели притеснението си. На другия ден той и отговори, че в неделя ще обядва с родителите си в имението и на всяка цена ще провери.
Следващите пет дни Беки мислеше само за едно: дали Гай ще намери скъпата брошка - добре поне, че Дафни не забелязваше липсата и. Беки се молеше да намери бижуто, преди приятелката и да е решила да си го сложи.
В понеделник Гай и прати бележка, че са претърсили педя по педя стаята за гости, но така и не са открили липсващата брошка, пък и Нели го била уверила че помнела много добре как е сложила всички накити на госпожицата в багажа.
Това изуми Беки, понеже, след като я бяха изпъдили толкова позорно от имението, тя сама си бе приготвила багажа. Вечерта зачака със свито сърце Дафни да се върне от провинцията, за да и обясни какво е станало. Опасяваше се, че ще минат месеци, дори години, докато събере пари, за да купи подобна брошка, вероятно семейна ценност, предавана от поколение на поколение.
Беше изпила няколко чаши силно кафе и аха - да запали и от цигарите на приятелката си, когато малко след полунощ тя влетя в жилището на Челси Терас.
- Защо не спиш, скъпа? - учуди се Дафни. - Да не би да е започнала сесията?
- А, не - отвърна Беки и разказа всичко за изчезналата диамантена брошка.
Накрая попита колко ли време ще измине, докато успее да я плати.
- Най-много седмица - засмя се Дафни.
- Ама как така? - попита смаяна Беки.
- Ами така. Имитация е - такъв е последният писък на модата. Ако не ме лъже паметта, я купих за някакви си три шилинга.
Във вторник, докато вечеряха заедно, Беки сподели с облекчение с Гай, че не се налага да търсят изгубената брошка.
Следващия понеделник младежът я донесе на Челси Терас и обясни, че камериерката я била намерила под леглото в стая „Уелингтън“.
9.
Беки започна да долавя в поведението на Чарли дребни промени, отпърво почти незабележими, сетне по-очевидни.
Дафни не се и опитваше да прикрие увлечението си по онова, което тя нарече „социалното откритие на десетилетието, моя личен Чарли Дулитъл“.
- Е, чудо голямо! Водила съм го само веднъж в имението Харкорт - оповести младата жена. - Всички останаха очаровани. Дори мама отсъди, че бил невероятен.
- Не може да бъде! Майка ти да хареса Чарли Тръмпър! - ахна невярващо Беки.
- Ами да, скъпа. Но мама знае, че нямам намерение да се омъжвам за него.
- Ей, умната! И аз нямах намерение да се омъжвам за Гай.
- Не забравяй, скъпа, че ти произхождаш от класата на романтиците, докато аз съм с по-пресметливо потекло. Именно заради това аристокрацията е оцеляла толкова дълго. Не, ще се венчая за мъж на име Пърси Уилтшир и това няма нищо общо нито със съдбата, нито със звездите. Просто старомоден здрав разум.
- А господин Уилтшир наясно ли е с намеренията ти?
- Не, маркиз Уилтшир не знае. Дори майка му още не му е казала.
- Ами ако Чарли се влюби в теб?
- Невъзможно! В живота му има друга.
- Не думай! - изненада се Беки. - А аз дори не съм я виждала.
Шестмесечният отчет на магазина бе значително по-добър от първите три месеца и Дафни го усети по себе си, когато получи следващата вноска за покриване на заема. Пошегува се с Беки, че при това темпо няма да спечели нищо от вложението си. Колкото до самата Беки, тя все по-рядко мислеше за Дафни, Чарли и магазина - наближаваше време Гай да замине за Индия.
Индия... След като разбра, че го пращат за три години чак там, не мигна цяла нощ: предпочиташе да научи от него, а не от Дафни за заминаването му, което поставяше под въпрос общото им бъдеще. Доскоро се бе примирявала, че Гай си има задължения в полка и те не могат да се виждат редовно, но сега, когато им предстоеше да се разделят, тя се дразнеше все повече от неговите дежурства, нощни учения и най-вече от походите в събота и неделя, в които участваше и Кралският стрелкови полк.