Търговецът

На другата сутрин Беки се събуди още преди да е иззвънял будилникът, стана, облече се и излезе много преди приятелката и дори да се е размърдала в леглото. Изгаряше от нетърпение да види как Чарли се справя първия ден. Докато вървеше към магазина, още отдалеч видя, че вече е отворено и някакъв самотен купувач се радва на прехласнатото внимание на Чарли.

- Добро утро, съдружнице - поздрави я той иззад щанда, когато тя влезе вътре.

- Добро утро - отвърна Беки. - Както гледам, решил си първия ден просто да седиш със скръстени ръце и да наблюдаваш как стават тия неща.

Видя, че той е започнал да обслужва купувачите още преди Гладис и Патси да са се явили на работа, докато клетият Боб Мейкинс изглеждаше много уморен, сякаш е краят на работното време.

- Точно сега не ми е до празни приказки с класата на безделниците - подметна Чарли. - Мога ли да се надявам, че тази вечер ще поговоря с теб?

- Разбира се - отвърна Беки.

Погледна си часовника, махна за довиждане и отиде на лекции. Установи, че и е трудно да се съсредоточи върху историята на Ренесанса и дори върху диапозитивите с творби на Рафаело, прожектирани с латерна магика върху бял екран. Притесняваше се, че ще прекара края на седмицата с родителите на Гай, после мислите и я отнасяха при Чарли - дали той щеше да печели достатъчно, за да изплатят дълга си към Дафни? Младата жена си призна, че е почти сигурна в успеха на своя приятел. С облекчение видя, че часовникът показва четири и половина. Завтече се, за да хване трамвая на ъгъла на Портланд Плейс, който за неин ужас едвам запъпли към Челси Терас.

Пред магазина за плодове и зеленчуци имаше малка опашка и още преди да е влязла вътре, Беки чу познатите закачки на Чарли:

- Половинка картофи сорт „Крал Едуард“, сочен грейпфрут от Южна Африка, защо, слънчице, да не добавим и една ябълка „Златна превъзходна“ и всичко това само за шилинг!

Изтънчени дами, бъдещи майки и бавачки, които биха възроптали, ако друг ги наречеше така свойски „слънчице“, направо се разтапяха, когато Чарли изричаше думата. Чак когато си тръгна и последният клиент, Беки успя да види какви промени вече е направил съдружникът и.

- Цяла нощ крак не съм подвил - обясни и той. - Изнесох всички празни щайги и стоката, която никой няма да купи. Накрая подредих шарените и зелените зеленчуци и всички меки плодове в горния край, а отпред сложих по-непривлекателната стока. Картофите, червеното цвекло, ряпата. Това си е златно правило.

- Дядо Чарли... - подхвана с усмивка младата жена, но се спря овреме.

Пак огледа пренаредените рафтове и волю-неволю се съгласи, че сега е много по-удобно. А и нямаше как да опровергае усмивките върху лицата на купувачите.

След месец пред магазина вече всеки ден се виеше опашка, а след два месеца Чарли предложи на Беки да се разширят.