Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Стая „Уелингтън“, уважаема госпожице - рече напевно мъжът и отвори вратата.
- Ако се вярва на преданието, Уелингтън е пренощувал навремето именно в това помещение - поясни Гай, докато се качваха по стълбите. - Между другото, не е нужно да се чувстваш самотна. Аз ще бъда в съседната стая, освен това съм много по-жив от генерала.
Беки влезе в просторната уютна стая, където завари младо момиче в дълга черна рокля с бяла якичка и маншети, което разопаковаше багажа. Момичето се обърна, направи реверанс и оповести:
- Аз съм Нели, вашата камериерка. Само ми кажете, ако имате нужда от нещо, драга госпожице.
Беки и благодари, отиде при еркерния прозорец и се взря в зелените морави, разпрострели се докъдето поглед стига. На вратата се почука, младата жена се обърна и видя, че Гай влиза още преди тя да е отговорила на почукването.
- Стаята е хубава, нали, скъпа?
- Прекрасна е - потвърди Беки, а камериерката приклекна още веднъж.
На Беки и се стори, че когато Гай тръгна да прекосява помещението, в очите на момичето проблесна едва доловима уплаха.
- Готова ли си да се запознаеш с татко? - рече младежът.
- Едва ли някога ще бъда по-готова - призна си Беки и слезе заедно с Гай във всекидневната, където пред разгорелия се огън в камината ти чакаше мъж малко над петдесетте.
- Добре дошли в Асхърст Хол - каза майор Трентам.
Беки се усмихна на домакина и отвърна:
- Добре заварили.
Майорът бе малко по-нисък от сина си, но като него бе строен и рус, макар че косата по слепоочията му вече беше започнала да побелява. Приликите обаче свършваха дотук. Лицето на Гай бе свежо и бледо, докато кожата на майор Трентам бе загрубяла, точно като на човек, прекарал по-голямата част от живота си на открито. Когато му протегна ръка, Беки усети, че дланите му са изпръхнали - той очевидно работеше на полето.
- Тия красиви лондонски обувчици не са много подходящи за онова, което съм намислил - обяви майорът. - Ще се наложи да сложите ботушите за езда на жена ми или може би някой от чифтовете на Найджъл.
- Найджъл ли? - учуди се младата жена.
- Трентам младши. Гай не ви ли е казвал за него? Тази година завършва „Хароу“17, Надява се да влезе в Кралската военна академия „Сандхърст“ и доколкото разбирам, да засенчи брат си.
- Не знаех, че имаш...
- Не си заслужава да говорим за малкото ми братче - прекъсна я с ехидна усмивка Гай, докато баща му ги водеше по коридора към долапа под стълбите.
Беки погледна редицата кожени ботуши за езда, лъснати по-добре и от обувките и.
- Избирайте, драга - подкани майор Трентам.
След един-два опита Беки намери чифт, който и беше точно по мярка, и излезе заедно с Гай и баща му в градината. Почти цял следобед майор Трентам показва на младата гостенка огромното имение и когато се прибраха в къщата, Беки бе повече от готова за топлия пунш в сребърна купа, който ги чакаше в дневната.
Икономът им съобщи, че госпожа Трентам се била обадила да предупреди, че се е забавила в къщата на свещеника и нямало да успее да дойде за следобедния чай.
Майката на Гай още не се бе появила, когато надвечер Беки се върна в предоставената и стая, за да си вземе вана и да се преоблече за вечеря.
За пътуването Дафни бе преотстъпила на приятелката си две от своите рокли и дори и бе дала скъпа диамантена брошка във формата на полумесец, за която Беки се притесняваше доста. Но щом се погледна в огледалото, всичките и страхове се разсеяха.
Чу, че многобройните часовници в къщата отброяват в хор осем часа, и се върна в дневната. Роклята и брошката направиха осезаемо впечатление на двамата мъже. От майката на Гай все така нямаше и следа.
- Каква прелестна рокля, госпожице Салмън! - възкликна домакинът.
- Благодаря ви, майор Трентам - отвърна Беки и протегна ръце, за да ги постопли на огън, после огледа и помещението.
- Жена ми ще дойде всеки момент - увери я майорът, а икономът и донесе чаша херес на сребърен поднос.
- Много ми хареса разходката из имението.
- Надали, скъпа, може да се опише като имение - отвърна домакинът със сърдечна усмивка. - Но се радвам, че ви е било приятно - допълни той и погледна някъде зад нея.
Беки се обърна и видя, че в стаята влиза висока изискана жена, облечена от глава до пети в черно. Тя тръгна бавно и спокойно към тях.
- Запознай се с Беки Салмън, мамо - рече Гай, след което пристъпи напред и я целуна по бузата.
- Много ми е приятно - каза Беки.
- Мога ли да попитам кой е имал нахалството да вземе от долапа най-хубавите ми ботуши за езда? - тросна се госпожа Трентам, без да обръща внимание на протегнатата ръка на Беки. - А после ги е върнал целите в кал?