Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Къде? - прихна тя. - В спалнята ти ли?
- Горе няма място за зеленчуци - усмихна се и Чарли. - Поне откакто опашките пред „Тръмпър“ са по-дълги, отколкото за билети за „Пигмалион“. Още повече че за разлика от представлението нашият магазин е вечен.
Беки провери веднъж, сетне и втори път оборота от първото тримесечие - не можеше да повярва, че имат такава голяма печалба, и реши, че вероятно е време да го ознаменуват.
- Защо да не вечеряме в онзи италиански ресторант? - подметна Дафни, след като получи за тримесечието чек за много по-голяма сума, отколкото бе очаквала.
Беки посрещна възторжено предложението, но се изненада, че Гай не си умира от желание четиримата да вечерят заедно, а Дафни се готви твърде старателно за събитието.
- Не си въобразявай, че ще изхарчим за една вечер цялата печалба - предупреди я Беки.
- Жалко! - въздъхна на шега приятелката и. - Тъкмо се надявах, че ще се възползвам от наказателната клауза в договора. Не че се оплаквам де. Чарли ще ми подейства като свеж полъх след ония сухари, попските синове, и кривокраките конярчета, които съм принудена да търпя в края на всяка седмица.
- Само внимавай Чарли да не те изхруска за десерт.
Беки предупреди съдружника си, че масата е запазена за осем часа, и го накара да обещае, че ще облече най-хубавия си костюм.
- Имам само един - напомни и той.
Точно в осем Гай мина да вземе двете момичета от жилището им в дом номер деветдесет и седем, но докато вървяха към ресторанта, за разлика от друг път бе много свъсен и кисел. Влязоха в заведението няколко минути след уречения час. Завариха Чарли да седи сам в ъгъла - нервничеше и изглеждаше така, сякаш за пръв път стъпва в ресторант.
Беки му представи първо Дафни, а после и Гай. Чарли стана от стола и двамата мъже се загледаха така, сякаш им предстоеше кървав боксов мач между професионалисти.
- Точно така, били сте в един полк - рече Дафни. - Но едва ли сте се срещали - допълни тя и се вторачи в Чарли.
И двамата си замълчаха.
Вечерта започна лошо и продължи още по-зле - те така и не намираха тема, която да вълнува и четиримата. За разлика от магазина, където беше остроумен и мил с клиентите, Чарли се мусеше и бе твърде необщителен. Стига да може ше да го достигне с крак, Беки щеше да го изрита, и то не само задето гребе с ножа от граха и си го слага в устата.
Гай също мълчеше свъсен, което не облекчаваше положението, въпреки че Дафни се кикотеше и не спираше да дърдори. Когато най-после им донесоха сметката, Беки изпита облекчение, че вечерята е приключила. Наложи се дори да остави скришно бакшиш, понеже Чарли очевидно не се досещаше, че би трябвало да го направи.
Тръгна си от ресторанта с Гай, след като двамата се разделиха с Дафни и Чарли, които поеха заедно към дом номер деветдесет и седем. Предполагаше, че приятелите и са само на няколко крачки зад тях, но престана да мисли за това, когато Гай я прегърна, целуна я нежно и рече:
- Лека нощ, скъпа. И да не забравиш, в събота и неделя ще бъдем в Асхърст.
То оставаше да забрави!
Беки забеляза, че Гай поглежда крадешком към Дафни и Чарли, но после, без да изрече и дума, той спря един екипаж и каза на кочияша да го закара в гарнизона, където бе разквартируван Кралският стрелкови полк.
Младата жена отключи входната врата, седна на канапето и се замисли дали да не се върне в магазина и да не каже на Чарли какво мисли за него. След няколко минути в стаята като хала влетя Дафни.
- Извинявай за тази вечер - подхвана Беки още преди приятелката и да е имала възможност да изрази мнението си. - Обикновено Чарли е по-общителен. Не знам какво го прихвана.
- Сигурно не му е било никак лесно да вечеря с офицер от стария полк - предположи другата жена.
- Сигурно - потвърди Беки. - Но накрая ще се сприятелят, ще видиш.
Дафни я погледна замислено.
Следващата събота сутринта Гай дойде да вземе Беки от Челси Терас номер деветдесет и седем, за да я закара в Асхърст. Още щом я видя в една от изисканите червени рокли на Дафни, й каза, че е много красива, и докато пътуваха към Баркшир, бе толкова весел и бъбрив, че Беки дори започна да се отпуска. Пристигнаха в село Асхърст малко преди три. Гай се извърна, намигна и и подкара по двата километра път, който водеше към имението на родителите му.
Беки не беше очаквала, че къщата им е толкова голяма.
В горния край на стълбището ги чакаха иконом, помощник-иконом и двама лакеи. Гай спря автомобила на посипаната с чакъл алея, а икономът слезе да вземе от багажника двата малки куфара на Беки и ги подаде на лакея, който изтича да ги внесе вътре. После икономът поведе бавно и спокойно гостите нагоре по каменните стъпала. Влязоха във вестибюла и се качиха по широкото дъсчено стълбище при спалня на първия етаж.