Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Беше се опасявала, че след скандала в имението Асхърст Гай ще охладнее към нея, но се получи точно обратното - той стана още по-настойчив и постоянно и повтаряше, че веднъж да се оженят, и всичко ще се промени.
После обаче месеците се превърнаха в седмици, седмиците - в дни и страховитото кръгче, с което Беки бе оградила трети февруари 1920 година върху календара до леглото си, ги връхлетя изневиделица.
- Хайде да вечеряме в кафене „Ройъл“, където бяхме заедно първия път - предложи Гай в понеделника преди заминаването си.
- А, не - рече Беки. - Нямам намерение последната вечер да те деля със стотина непознати. - Тя се подвоуми, подвоуми и добави: - Ако ми се доверяваш като готвачка, предпочитам да те поканя на вечеря у нас. Така поне ще бъдем сами.
Гай се усмихна.
След като нещата в магазина явно потръгнаха, Беки вече не се отбиваше всеки ден, но ако минаваше покрай номер сто четирийсет и седем, не можеше да се сдържи и да не надзърне през витрината. Онзи понеделник тя изненадана видя, че Чарли го няма зад щанда.
- Насам, насам! - чу се вик.
Беки се обърна и видя, че Чарли седи на същата пейка срещу магазина, където го бе заварила и в деня, когато той се бе прибрал в Лондон. Прекоси улицата и отиде при него.
- Ама ти какво, да не си излязъл в пенсия, преди да сме си платили борчовете?
- Няма такова нещо, не съм излязъл в никаква пенсия. Работя.
- Хубава работа, работел! Я обясни, господин Тръмпър, откога да седиш в понеделник сутрин по пейките в парковете се води за работа?
- Не друг, а Хенри Форд ни учи, че „за всяка минута действие трябва да отделиш по час размисъл“ - отвърна Чарли и на младата жена и направи впечатление, че просторечието му вече почти не се долавя.
- И накъде те тласкат днес мислите на Форд? – попита тя.
- Към онези магазини отсреща.
- Към всичките ли? - Беки извърна очи натам. - И до какъв извод е щял да стигне господин Форд, ако е седял на тази пейка?
- Че те всъщност представляват трийсет и шест различни начина да правиш пари.
- Никога не съм ги броила, но щом казваш, че са трийсет и шест, ще ти повярвам.
- И какво друго виждаш, ако погледнеш към отсрещния тротоар?
Беки отново извърна очи към Челси Терас.
- Навалица от хора, които сноват напред-назад по тротоара, главно жени със слънчобрани, бавачки, тикащи бебешки колички, и някое и друго дете, което скача на въже или върти обръч. - Тя замълча. - А ти какво виждаш?
- Две табели „Продава се“.
- Да ти призная, не съм ги забелязала.
Беки за кой ли път насочи поглед към отсрещния тротоар.
- Защото гледаш с други очи - поясни Чарли. - Първо, имаме месарницата на Кендрик. Е, знаем всичко за него, нали така? Получи инфаркт и лекарите го посъветваха да се пенсионира, ако иска да поживее още малко.
- Освен това имаме магазина на господин Ръдърфорд - отбеляза Беки, съгледала втората табела „Продава се“.
- Да, антикварят. Драгият Джулиан е решил да продаде магазина и да се пресели при приятеля си в Ню Йорк, където обществото гледа с по-добро око на такива наклонности... как ти харесва думичката?
- Ама ти откъде знаеш...
- Имам си източници - отвърна Чарли и се пипна по носа.
- Това е като въздуха и водата за всеки предприемач.
- Поредното правило на Форд ли?
- Не, източникът се намира значително по-близо - призна си младежът. - И се казва Дафни Харкорт-Браун.
Беки се усмихна.
- И какво смяташ да предприемеш?
- Смятам да купя и двата магазина.
- И как, интересно, ще го направиш?
- С моята предприемчивост и с твоята бдителност.
- Сериозно ли говориш, Чарли Тръмпър?
- Никога не съм говорил по-сериозно. - Младежът я погледна отново. - В края на краищата не виждам особена разлика между Челси Терас и Уайтчапъл.
- Е, все има разлика - възрази Беки. - Някоя и друга десетична запетая.
- Ами да я преместим тая запетая, госпожице Салмън. Така де, водиш ми се съдружница, крайно време е да престанеш да дремеш и да започнеш да си вършиш твоята част от работата.
- Ами изпитите?
- Приятелят ти замина за Индия, използвай свободното време, с което вече разполагаш.
- Всъщност заминава утре.
- В такъв случай ти отпускам още един ден градски отпуск. Нали военните му викат така? А утре ще се върнеш при Джон Д. Уд и ще си уредиш среща с онзи млад пъпчив служител... как му беше името?
- Палмър - отговори Беки.
- Точно така, Палмър. Заръчай му да уговори продажбата и на двата магазина и го предупреди, че проявяваме интерес към всичко на Челси Терас, което в бъдеще бъде обявено за продан.