Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Всичко на Челси Терас ли? - ахна Беки, която вече си водеше записки на гърба на тетрадката.
- Освен това трябва да осигурим парите за покупката на имотите, ето защо обиколи банките и уговори изгодни условия. Ако ти поискат лихва над четири на сто, изобщо не разговаряй.
- Ако ми поискат лихва над четири на сто, да не разговарям - повтори младата жена, след което вдигна очи и допълни: - Но това, Чарли, са цели трийсет и шест магазина!
- Знам, вероятно ще ни отнеме ужасно много време.
В библиотеката на колеж „Бедфорд“ Беки се помъчи да не мисли за мечтите на Чарли да стане следващият господин Селфридж18 и да си довърши курсовата работа, посветена на влиянието на Бернини върху скулптурата от XVII век. Но отново и отново се връщаше към Чарли, а после и към Гай. Не можеше да се справи с настоящето, усети, че има още по-малък успех в опитите да обхване миналото, затова отсъди, че курсовата ще трябва да почака, докато тя разполага с повечко време, за да се съсредоточи върху отминалите столетия.
През обедната почивка седна на червения тухлен зид пред библиотеката и без да спира да мисли, отхапа от ябълката, която си носеше. После метна огризката в близкия кош за отпадъци, събра си нещата в чантата и се отправи на запад, към Челси.
Първо се отби в месарницата, откъдето взе агнешко бутче и каза на госпожа Кендрик, че много съжалява за мъжа и. Докато плащаше, и направи впечатление, че продавачите, макар и добре обучени, не проявяват особено усърдие. Клиентите си тръгваха само с онова, за което бяха дошли, нещо, което Чарли не би допуснал. После Беки се нареди на опашката в „Тръмпър“ така, че да я обслужи Чарли.
- Какво ще желаеш, мила ми госпожице?
- Половинка картофи, четвъртинка печурки, една зелка и един пъпеш.
- Голям късмет имаш днес, госпожице. Да си изядеш пъпеша още довечера - допълни той и понатисна кората. - Още нещо? Няколко портокала, може би грейпфрут?
- Не, благодаря, много си мил.
- Дължиш ми общо три шилинга и четири пенса.
- А защо не даваш и на мен една ябълка, както на другите момичета?
- Съжалявам, мила ми госпожице, но това е привилегия само на постоянните ни клиенти. Но би могла да ме убедиш, ако ме поканиш да си поделим довечера пъпеша. Тъкмо ще ти изложа грандиозния си план за Челси Терас, Лондон, света...
- Днес, Чарли, не мога. Утре сутринта Гай заминава за Индия.
- Да де! И аз съм един! Да ми изхвърчи от главата! - Младежът бе необичайно развълнуван. - Тогава утре?
- Защо не?
- В такъв случай те каня на вечеря. Да мина ли да те взема в осем?
- Страхотно, съдружнико! - изчурулика Беки с надеждата, че го е казала като Мей Уест.
Вниманието на Чарли веднага бе погълнато от едрата лелка, която беше на ред.
- О, лейди Нърс! - подхвана пак младежът на просторечие. - Какво да бъде, както обикновено малко цвекло и ряпа ли, или днес, мила ми госпожо, ще проявите повече въображение?
Беки се обърна и видя как лейди Нърс, която беше най- малко на шейсет години, поруменява и изпъчва гордо-гордо пищна гръд.
След като се прибра, Беки бързо огледа хола, за да се увери, че е чисто и подредено. Прислужницата се бе постарала доста, Дафни още не се беше прибрала от провинцията, където беше заминала за края на седмицата, и Беки трябваше само да пооправи възглавниците и да дръпне пердетата.
Реши да приготви вечерята и чак след това да се окъпе. Вече съжаляваше, че е отхвърлила предложението на Дафни да повикат от Лаундс Скуеър готвач и две-три жени, които да и помагат, но и се искаше поне този път двамата с Гай да бъдат сами, макар и да знаеше, че майка й няма да одобри, ако разбере, че е прекарала вечерта с приятел, а Дафни не е била с тях, за да ги държи под око.
Пъпеш, след това агнешко бутче с картофи, зеле и гъби: виж, майка и със сигурност щеше да одобри менюто. Но едва ли щеше да погледне благосклонно на това, че дъщеря и се е охарчила с цяло състояние за бутилка вино „Нюи Сен Жорж“ реколта 1912 година, което Беки бе купила от магазина на господин Кътбърт на номер сто и едно. Младата жена обели картофите, приготви бутчето за печене и провери дали им се намира джоджен, после се зае да маха кочана на зелката.
Докато пълнеше ваната, си каза, че занапред трябва да пазарува само в квартала, за да е сигурна, че знае не по-малко от Чарли какво става тук. Преди да се съблече, провери и дали е останало нещо в бутилката бренди, която и бяха подарили за Коледа.
Докато лежеше в горещата вана, обмисляше към кои банки да се обърне и по-важно, как да им представи случая. Подробен отчет за приходите на магазин „Тръмпър“, както и график за изплащане на заема... Мислите и отново я отнесоха от Чарли към Гай - Беки се запита защо ли никой от двамата не отваря дума за другия.