Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Аз - отговори майорът. - В противен случай щеше да се наложи госпожица Салмън да обикаля из имението на високи токове. А при тези обстоятелства това едва ли е разумно.
- Може би щеше да е по-разумно госпожица Салмън да си беше донесла подходящи обувки.
- Извинявайте... - подхвана Беки.
- Къде се губиш цял ден, майко? - намеси се Гай. - Надявахме се да те видим по-рано.
- Опитвах се да реша някои от проблемите, които, както се оказа, не са по силите на новия ни енорийски свещеник - отвърна госпожа Трентам. - Тоя човек явно си няма и понятие как да организира празник на плодородието. На какво ли ги учат в Оксфорд?
- Сигурно на богословие - предположи мъжът и.
Икономът се прокашля.
- Вечерята е пренесена, уважаема госпожо.
Без да каже и дума, госпожа Трентам се завъртя и забърза към трапезарията. Сложи Беки отдясно на майора, точно срещу себе си. Три ножа, четири вилици и две лъжици блеснаха срещу Беки от квадратната маса. Тя веднага се досети кой прибор да вземе най-напред, защото започнаха със супа, но си даде сметка, че оттук нататък ще се наложи да гледа какво прави госпожа Трентам и да го повтаря.
Домакинята не се обърна нито веднъж към нея, докато не донесоха основното ястие. Говореше с мъжа си за учението на Найджъл в „Хароу“ - не особено успешно, и за новия свещеник, който също не се проявяваше кой знае колко блестящо, а също за лейди Лавиния Мейлим, установила се наскоро в селището и създаваща големи неприятности.
Беки тъкмо дъвчеше хапката фазан, когато госпожа Трентам най-неочаквано я попита:
- А с какво се занимава баща ви, госпожице Салмън?
- Той е покойник - изпелтечи с пълна уста момичето.
- О, колко жалко - рече бездушно по-възрастната жена.
- Вероятно е загинал на фронта?
- Не.
- А какво все пак е правел по време на войната?
- Занимаваше се с фурната. В Уайтчапъл - допълни Беки, припомнила си предупреждението на своя баща: „Опиташ ли се да скриеш от какво семейство произлизаш, рано или късно ще плачеш горчиво.“
- Уайтчапъл ли? - ахна госпожа Трентам. - Ако не ме лъже паметта, това е малко китно селце на хвърлей от Устър.
- Не, госпожо Трентам, намира се насред лондонския квартал Ист Енд - уточни Беки с надеждата, че Гай ще и се притече на помощ, той обаче бе погълнат от чашата бордо.
- Виж ти! - възкликна домакинята, стиснала устни. - Помня, че веднъж гостувах на жената на епископа на Устър в селце, което се казваше Уайтчапъл, но да ви призная, никога не съм виждала смисъл да ходя чак в Ист Енд. Там надали имат епископ. - Тя остави ножа и вилицата. - При всички положения - продължи домакинята - баща ми, сър Реймънд Хардкасъл - сигурно сте чували за него, госпожице Салмън...
- Не, не съм - призна си момичето.
Върху лицето на госпожа Трентам се появи поредното презрително изражение, което обаче не я спря в излиянията и.
- Та баща ми, когото крал Джордж Пети удостои с благородническа титла за особените му заслужи...
- И какви са тези особени заслуги - прекъсна я невинно Беки, което накара госпожа Трентам да замълчи, после обаче тя отговори на въпроса:
- Той даде своя скромен принос в усилията на Негово величество да не позволи германците да ни изпреварят.
- Търговец на оръжие е - вметна съвсем тихо майор Трентам.
Дори и да чу забележката му, госпожа Трентам предпочете да не и обръща внимание.
- Тази година ли приключихте с обучението си, госпожице Салмън? - попита тя ледено.
- Не. Приеха ме в университета - рече младата жена.
- Лично аз не одобрявам подобно нещо. Истинската дама трябва да знае само да пише, да чете и да смята, а също как да ръководи прислугата и да не умре от скука, когато е принудена да ходи на крикет.
- А ако нямате прислуга... - подзе Беки и смяташе да се доизкаже, ако госпожа Трентам не бе позвънила със сребърното звънче, оставено отстрани на дясната и ръка.
Когато икономът се появи отново, тя му нареди сопнато:
- Кафето ще го пием в дневната, Гибсън.
Човекът я погледна, донейде изненадан, а тя се изправи и поведе всички от трапезарията по дългия коридор към дневната, където огънят вече не гореше толкова ожесточено.
- Ще пийнете ли малко портвайн или бренди, госпожице Салмън? - попита майор Трентам, докато Гибсън наливаше кафето.
- Не, благодаря - отвърна съвсем тихо Беки.
- Моля да ме извините - рече госпожа Трентам и стана от фотьойла, на който току-що беше седнала. - Явно съм развила леко главоболие, затова с ваше разрешение ще се прибера в стаята си.
- Да, да, разбира се, скъпа - рече безизразно мъжът и.
Веднага щом майка му излезе от помещението, Гай побърза да дойде при Беки, седна до нея и я хвана за ръката.